При – К Л Ю Ч – ение

„Животите ни не ни принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други...”

                Кога: Ивановден е! „Бог е милостив” днес, но и не само днес?! Св. Йоан Кръстител предрича Богоявление – „Божа благодат”!

                А вчера беше Йордановден! Говори с Нея, говори с Водата! С всяка капка от нейното цяло – почти цяло тяло, изпълнено с вода! Про-Свещ-ение, нощ, в която небето се отваря! Пламък от свещ в тъмна нощ! Говори с Нея! Водата е Жива!

                Къде: Най – студеният и най – топлият миг: представих си и усетих, както ми заръча гласът от диска. А навън зимната нощ беше истинска, досущ като топлината под кожата ми. Досущ като скок в ледената вода, за да грабнеш геройски кръста.

                Какво: Забравил за Мига, но готов да пиша разказ за „Carpe Diem” – парадокс! Напоследък мислех за Кръг-о-врат-а, кръга, вратата, времето, безкрая. Мислех върху проблема, забравил за решението. Време е за малко (малки) чудеса. В На-Стоя-Ще-то!

                Тук и Сега: Забравил за ключа, мислех, че той е далеч, а всъщност беше толкова близо – получих го заслужено или не, след пълноценен миг, изпълнен с чудеса. Затворих последната страница от книгата, която четях след престоя ми в Белоградчик досега и Кастанеда отвори портал, врата, поредната, зад която грее светлина и през чиято ключалка се прокрадва лъч.     От – Ключ – их затворена врата? Отговор на въпрос, и получих отговор: „Нямам формула”. А Формулата се крие в Мига, в който два кръга намерят безкрайността, докосвайки се във „Ф”, в „Осморка (8)”; в Мига, в който две сияйни тела се докоснат в Миг на Истина. Миг, в който намерят ключа и отключат затворена врата, без да искат или знаят – просто чудеса, в миг на чистота. Нито повече, нито по-малко. Един ключ, но много отговори, след престой в кратък пристан. Докато Орелът извърна в Миг глава настрани, намерих време „за свобода”.

„Каквото и да направиш, то няма да е нищо повече от капка в бездънното море.” – продума уверено пазителя на реда, на системата, на матрицата.

                Кръг – О – Врат... Безкраен , всеобхватен, безспирен кръг, въртян от Времето и подложен под неуморимите унищожителни удари на Час – О – В – Ника... Кръг, а в средата му Врата, Лъч светлина  - Ключалка, търсеща Ключ! Два кръга от Безкрайност, Осем, Космос, Космос от Светлина, през който се прокрадва Лъч Светлина! А зад вратата – ново пространство, нова врата и още светлина!  Ако намериш своя клЮч! 

От- КлЮч-И    Без-край-ността!

                Кръг – О – Врат... Окото на Орела, което се сгромолясва върху теб и те разкъсва на парчета! Нито повече, нито по-малко.

„Вярвам, че смъртта е просто врата. Когато тя се затвори, друга се отваря...” – отекват думите на Сонми-451 във безкрайната вечност!

От- КлЮч-И    Без-край-ността!

Сънувах чуден сън – преминах тесен, несигурен, клатещ се мост над тъмна и суха рекичка... за да се окажа на върха на долина – зелена, вглъбен в хоризонта... омагьосан червен прах витаеше в низината, над реката, носен от вятъра! Пожар, но не истински, а в душата!  Готов да изгори всички мостове, дори и Карлос Нагуалът да се наложи да търси нов път; да пресуши реките, за да се напълнят отново изобилно с бистра вода. Седях с група от воини и се наслаждавах на Мига, Мира и бурния вятър, лишен сам по себе си от страст.

                Събудих се – книгата на Кастанеда лежеше до мен, в леглото. Йордановден е! Ще пиша, ден: Не – деля е!

                А утре е Ивановден – ден понеделник, ден за Благодарност – Тук и Сега! Може би, повлиян от книгата, дали в реалност или не, прекарах Ивановден в красив сън, който от-КлЮч-И в мен Ново На-Чал-О.

Благодаря за КЛЮЧа!

Благодаря и на Водата и на Мига, Тук и Сега!

                 

                Време е за сън(уване) и чудеса...

„Но какво е морето, ако не множество капки?” – отговори „Нео” от Ню Сеул.

На следващия ден, получих нов знак – пожелание за: „при-КЛЮЧ-ения!”

Животът е При-КЛЮЧ-ение!

Съд-Ба-та е съд за душата! Съд – с добра или лоша приСЪДа! Съд,пълен или опразнен от Вода!

Съставен от Вода и Воден от Вода... Води ме моя Вода, през Водици към моята Съд-ба, към морето от капки!

“Истината е Една. Нейните версии са илюзии!” – Сонми-451

                Езикът е създаден, за да помни и напомня, а не за да говори, досущ както водата знае, слуша и попива, и отдава, но без да продума. Съзнанието говори, а думите бърборят.

07.01.2013г.

БОГ-атството в Печал-Ба ли се крие или тя носи печал за душата? 

Любов или оБич?

Господ-Ин-ът е Ед-Ин!

От- КлЮч-И    Сърцето си! 

Род-ени сме да намерим клЮча за разкъсаното цяло тяло от плът и кръв. Нека ни върви по Вода - тя води към Един-ство!

С любов, ваш Весел-Ин.

14.06.2013г.

2013, Time to live in Love & Light