E-3 – Международен планински маршрут на дружбата (Увод)

                Черните обувки от италианска кожа газеха пресния сняг, навалял върху паветата преди минути. На двата полюса - вътре се вихреше веселба, а навън, край него, бе истинска зима.

                Главозамаяният младеж скочи в жълтата кола, в търсене на тишина и отдалеченост от фалша, който го беше залял с пълна сила преди час. Нощта бе към своя край и утрото наближаваше. Лека нощ!

                Добро утро! Повече от половин година по-късно, в същия час, отново бе тъмно. Но мракът предстоеше да бъде изместен от светлината на изгряващото слънце. Зад дървените летви на каросерията на камиона, хоризонтът плавно се обагряше в пастелено жълто – червено – оранжеви тонове. Неговото оранжево.

Гумите тракаха върху камъните, дупките и останалите неравности по пътя... Групата беше напълнила стария камион. Героите бяха уморени, едни спяха и се поклащаха от неравностите, а други замечтано преживяваха изгрева.  Водачът Милуш подаде глас. Момчето от Софийската среднощна авантюра също беше в камиона, случайно или не слушаше същата песен от малката си черна музикална кутийка, и се включи към малкия сутрешен импровизиран хор. До нос Емине оставаха броени часове....

Заслушайте се за Миг и Вие – сега ще помоля Милуш да изпеем заедно една песен:

Свети над нас нова нощта - 
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре - 
утре живей, утре бъди!

Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!

Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!

Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!

                “Опознай родината... за да я обикнеш!” – Алеко е с нас, думите му се четат на стената, докато стоя с Вас, за трети път тук, в столовата на хижа Ком, решени да извървим заедно пътя до морето.

                Символично, вероятно всеки от нас днес е взел своя камък от връх Ком и досущ като в един филм, представящ противоречията между цивилизацията и живота близо до природата, като добър бушмен, всеки ще пренесе своя „товар” стотици километри, за да го изхвърли „от края на Света”. А покрай малкото камъче ще се раздели и с всички ненужно – и физически, и духовно – онези огромни канари в душата, които пречат на човек да мисли, чувства, живее и обича, да бъде осъзнат и свободен!

                Беше 3. Март. Пътят го отведе по време на националния празник в правилната посока. На рожден ден в София. Там той срещна приятели от миналото и бъдещето. А нейният рожден ден се празнуваше по същото време, по ирония на съдбата – на планина. Той наистина я обичаше, или поне така смяташе, допреди студената януарска нощ, когато картината се изчисти пред очите му. Любовта е сляпа – като човек, търсещ изгрева в мъгливо планинско утро.

                Тя вече не беше от значение, важен бе Пътят. Пътят към себе си!

                Речено – сторено. След рождения ден, двамата с Иван изкачиха Черни Връх и изведнъж Иван предложи: „Пич, защо не дойдеш с нас с Катя, ще бъде велико?”.  Повече не беше нужно.

                Следвай течението! Всичко се нареди по вода до най-малкия детайл и на 20. Юли нашите трима приятели - Катя, Иван и Веско - стояха на Централна Гара пред водачите Милуш и Стохи, докато първият с пиратска кърпа на лицето, леко болен, разпалено обясняваше нещо на групата.  Странни въпроси се въртяха из главата: „Къде отивам? На море? Дали?!”.

Водата пречиства! Цената бе висока, изразена във физически болки и няколкомесечна неприязън към носене на обувки в последващите месеци, както и в дълбока привързаност към Балкана, който те пленява със силата си, но си заслужаваше!

Линията на Стара Планина, гръбнак на България, се вие целеустремено на изток, като граница между Севера и Юга, Земята и Небето. От хорото на връх Ком; през прохода Петрохан;  с. Лакатник  и спирка „Последна грижа”; малинарника; буковите гори под ветровития вр. Мургаш, кога зашумят шумите; бедният фургон до Витиня, който подслони десет човека, а веселбата подсказваше, че сме в поне пет звезден хотел под хиляди звезди; широкото било и стадата коне в Централен Балкан; изоставената хижа Планински Извори и най-чистата балканска вода от петте чучура; спиращите дъха гледки по пътя от х. Свищи Плаз до х. Ехо; Кончето и старопланинските рози; залезът от х. Ехо или от вр. Юмрука, ако не се скрие зад някой облак; стръмните склонове на Козя Стена и еделвайсите; паметникът на Беклемето и изгрева зад него; острите алпийски Купени и мъглите на негостоприемния балкански първенец -  вр. Ботев; Пеещите скали и гледката към Розовата долина; географският център на България – Узана; утрото до проход Шипка; чинията на Бузлуджа и вятърните перки край него, символ на „новата” икономическа сила, построила своя „паметник” върху билото; гара Кръстец и първата златна мина; Проходът на Републиката; гайди и огньове до хижа Чумерна; Темната гора; стопът до Котел;  разлятото било край малките селца; играта на топка с децата в училищния двор в Дъскотна; светлините на черноморските курорти, гледани от с. Козичино, където нестинар радва немски туристи; джунглите край нос. Емине...

Крачка по крачка през един малък рай – шарен пъзел от различни по състав и характер парченца, сглобени в линия. Човек забравя, или по-скоро се опитва да си спомни, кой всъщност е, в дни на братски начала и взаимопомощ с цялата група, захвърлил всички маски –  живеещ  с радост и благодарност за всеки Миг, в който е жив, ценейки малките истински неща, сливайки се с природата, за да се роди от морската пяна... пречистен за нов живот!

Делка, Илия и Начо водиха успешено групата миналото лято. Листът с нови приятели съдържа толкова много хора – благодаря на всички, че се срещнахме. Научих, че човек никога не е сам – Господ винаги те пази, ако приемеш, че си част от Него, ненадейно Сам ще разсее всичките ти съмнения чрез величествен залез, осъществен от издуханите в Миг облаци от внезапен бурен вятър или в изненадваща среща с парчета диня, донесени благородно да утолят жаждата нависоко, в подножието на билото!

Ком – Емине, част от Е-3 – международния планински маршрут на Дружбата, за мен е повече от маратон, физическа проява - открих: себе си в нова светлина, парчета от общия пъзел, намерих истина, любов към себе си, природата, хората, Бог. Човек се изправя срещу най-големия си враг – самия себе си – и победата носи живот.

Споделих своите търсения, но предполагам, че всеки намира нещо различно за себе си, нещо което търси. Пожелавам Ви да търсите и намирате! Земният рай е в нас!

Животът е при-ключ-ение, отключете го!

Честита 60. Годишнина, Ком-Еминейци и на добър Път към морето!

П.с . преди година обещах да напиша пътепис по темата, отне ми две години, но седнах за една вечер, в рамките на няколко часа и го изсипах върху хартията – дано да Ви е било интересно.