СРЕЩА

С     Р     Е     Щ     А

Днес, 14.02.2014г., имах среща. Тя беше облечена в червено – сияеща светлина в нощната тъма...

                Повдигнах очи и останах поразен, тя искреше над поляната пред прозореца ми, заслепявайки ме. Небето беше замъглено, едва мъждукаха шепа звезди над столичния смог.

                А моят ангел хранител преливаше от светлина. Останах загледан в нея, докато погледът ми не се премрежи от червения цвят, на чийто фон нощните лампи избледняха. Свалих поглед, помислих си, че не е истина и отворих прозореца.

                Но ти наистина беше там – червена светлина, идваща като от портал, кристал – ангел или аватар, извиращ от вътрешността на сияйно тяло... Ах, уличните лампи – дали ТИ не беше лампа ?! Но, защо червена и по-високо над хоризонта, и защо плуваща в небето...

                Посоката беше запад, над главата ми и над прозореца, наложи се да се подам леко навън. Танцът не бе праволинеен – първо се повдигна над хоризонта, после продължи в небето, над мен. Извадих фотоапарата, но картата с памет липсваше, погледът ми се замъгли и напълно естествено отдалечих пръстта си от спусъка. Сякаш ми каза, че любовта не може да бъде заснета.

                Ти, Светулке небесна, пълна с О-Съ-Зна-ване, изчезна в нищото, досущ начинът, по който изплува от... Нищото. Избледня постепенно – от ярко червена светлина – до пълен мрак, издигайки се нагоре, перпендикулярно на Земята, в обратна посока от доскорошната (западна).

                Почувствах се кипящ от енергия, презареден с любов от целувката на светлината... Часът бе около 00:45, на 14.02.2014г... Срещата бе продължила минута-две и ме бе оставила с количество въпроси и отговори; и шепа нощни блясъци – от уличните лампи и звездите над смога...

                Нощта и денят на Любовта!

Неделна утрин (някога, някъде)

Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Елиф Шафак и една дружка ме вдъхновиха за следното:

Номер 41 е от старопланинския поет КомЕминеМ /бел рапер - съкратено КЕМ/:

Ако закусваш банички, след игра на бадминтон в кв. Гео Милев - може и да знаеш, може и някой да ти разкаже... ако си в близост до площада - може и да чуеш поредният метален звън в забързаната шумотевица, може и да потърсиш себе си и да го потърсиш... ако си застанал, пред църквата, в очакване - камбанният звън ще те докосне, ще го чуеш, почувстваш, ще видиш източника му - а именно: камбаната, ще видиш и диригента - мрачен силует, навръх покрива на София и златните куполи... ако ли помолиш да се качиш горе - ще видиш лицето на възрастна жена, удряща десетки камбани в синхрон, със заучени до прецизност движения, майсторски, в медитативно състояние, с достолепната решителност на човек, който ще продължава да следва своя път до сетен дъх... Казват, че камбанният звън събужда и пречиства, лекува дори. 

Дзън, дзън!

Майстор - диригент, Който бие хиляди камбани, в името на Любовта. 

Чувал си за Него... чул си и Неговия глас - тих и далечен в ежедневието, но звучен и близък, когато утихнеш, сам в себе си, притаен в очакване... ще видиш и Неговото лице, ако помолиш, дочакаш уреченото време и качиш витата стълба към камбанарията...

Бог е като камбанен звън в неделна утрин в "Св. Александър Невски".