СРЕЩА

С     Р     Е     Щ     А

Днес, 14.02.2014г., имах среща. Тя беше облечена в червено – сияеща светлина в нощната тъма...

                Повдигнах очи и останах поразен, тя искреше над поляната пред прозореца ми, заслепявайки ме. Небето беше замъглено, едва мъждукаха шепа звезди над столичния смог.

                А моят ангел хранител преливаше от светлина. Останах загледан в нея, докато погледът ми не се премрежи от червения цвят, на чийто фон нощните лампи избледняха. Свалих поглед, помислих си, че не е истина и отворих прозореца.

                Но ти наистина беше там – червена светлина, идваща като от портал, кристал – ангел или аватар, извиращ от вътрешността на сияйно тяло... Ах, уличните лампи – дали ТИ не беше лампа ?! Но, защо червена и по-високо над хоризонта, и защо плуваща в небето...

                Посоката беше запад, над главата ми и над прозореца, наложи се да се подам леко навън. Танцът не бе праволинеен – първо се повдигна над хоризонта, после продължи в небето, над мен. Извадих фотоапарата, но картата с памет липсваше, погледът ми се замъгли и напълно естествено отдалечих пръстта си от спусъка. Сякаш ми каза, че любовта не може да бъде заснета.

                Ти, Светулке небесна, пълна с О-Съ-Зна-ване, изчезна в нищото, досущ начинът, по който изплува от... Нищото. Избледня постепенно – от ярко червена светлина – до пълен мрак, издигайки се нагоре, перпендикулярно на Земята, в обратна посока от доскорошната (западна).

                Почувствах се кипящ от енергия, презареден с любов от целувката на светлината... Часът бе около 00:45, на 14.02.2014г... Срещата бе продължила минута-две и ме бе оставила с количество въпроси и отговори; и шепа нощни блясъци – от уличните лампи и звездите над смога...

                Нощта и денят на Любовта!