Животът е пътуване. Към нашата истинска Същ-ност. Понякога се налага да разперим криле и да напуснем кораба, отправяйки се срещу течението. А водата винаги е дълбока. Да, и пътят нагоре - дълъг и забулен в мъгла.
А положените усилия донасят заслужена награда...
...в макро и микро мащаб. И плодовете ще донесат блаженство.
И понякога може да ни отнеме почти цяла вечност, за да разберем защо Господ ни е събрал с най-близките ни хора, но винаги е редно да Обичаме и да бъдем Благо-Дарни за всички уроци и дарове, които получаваме, докато сме ЗаЕдно!
А когато часовникът преброи отвъд 12 и времето удари в 0 - ще имаме възможност да погледнем отвисоко на живота и да си дадем сметка, че хората, които са до нас са едни истински канари, от чиито рамене можем да погледнем отвъд, отвъд видимия хоризонт, стига да пожелаем да се доближим до небето и да на(д)-град-им...
Днес моят татко чества своя 50-годишен юбилей, а кратката история, визуализирана със снимки от Атон, е моят подарък с Обич и Благодарност за светлия празник, който се радвам да споделя с вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар