Жилото на смъртта

 снимка: fb.ru

Стъпих, усещайки камъче под краката,
Видях оса, закачена към вътрешната страна на обувката,
Прозрях, но вече бе твърдо късно,
оръжието носещо "защита" бе донесло смърт.
 
Сама се бе вмъкнала в смъртоносния капан,
изпълнявайки определен план,
с остро жило насочено напред,
пазител, внасящ уважение или страх навред.

Жилото на смъртта се отдели от тялото,
тресящо се в предсмъртна агония,
преди душата да напусне тялото
и да се прозре за миг към цялото.

Извиних се и помолих за прошка,
пожелах светъл път на мъничката душа,
изправена пред ребус от светлина,
възможен тунел към любовта.

Как ли се чувства Бог
относно.....
мъничките оси с остри жила
мъничките хора с притъпени сетива.....

16.07.2015г.

Love in Separation

Вмъкваме ли се сами в смъртоносни капани,
търсещи топлината на тела, които не излъчват топлина,
страдаме ли от собствените си оръжия,
носещи защита, фалшивите сетива...

Сами ли забиваме дълбоко жилото на смъртта,
в тленните тела, далеч от Любовта...