Отвъд границата

Под старото дърво,
свел глава в поклон,
с приказни слова,
в ум, уши, очи, ръце, уста...

Освобождение за ума!

Между короната от вековни дъбове,
около старата селска черква
и гласа на ходжата
от другата страна на реката...

Светкавица и тъмен облак,
вест за задаващата се буря,
студени капки върху топлото лице,
ала нито студ, нито мрак
ще потуши вътрешния огън на Любовта...

В Странджа съм, на границата...
май, 2015

Под самотния дъб,
край ровещите диви прасета в гората,
най-високото място в града,
край конете и гледката към църковната камбанария...

Облегнал глава в поклон,
сам съм на полето,
с приказни слова,
в ум, уши, очи, ръце, уста...

Освобождение за ума!

Студено е, и мрачно,
ала нито студ, нито мрак
ще потуши вътрешния огън на Любовта....

В Германия съм, отвъд границата...
октомври, 2015

(снимката е от по-топли времена)