Пътеводна Светлина (Тя е любовта, в търсене на мъдростта)

Там, на брега на морето,
там, където висините се потапят в дълбините,
свети ярка светлина,
диря от паднала звезда...

Тя е носител на Любовта,
зашиваща скъсаните платна,
уморени в края на дългото приключение
конец, шиещ перлена огърлица от донесената мъдрост, плуваща над всяко плитко умозаключение...

Тя е носител на Любовта,
пристан за Мъдростта,
подслон в мъглата на сивия ден,
миг, преди корабът да се отдаде на голямата вода в плен...

Тя е носител на Любовта,
и топлата храна, посята във Вечността,
докосната от устните на Любовта,
дар за екипажа, миг преди улавянето на вятъра в платната...

Тя е носител на Любовта,
тя е усмивката, която грее,
в изпращане, макар и през сълзи...
Отплаващ кораб в търсене на Любовта...

Тя е носител на Любовта,
дългоочаквано писмо в бутилка,
поднесено на безбрежната морска шир,
донасящо в душата на приключенеца мир...

Тя е нежна светлина,
в непрогледна среднощна тъмнина,
тя е зов за завръщане към дома,
в очите на слепеца, търсещ да види Бога...

Тя е кула,
на върха на Безбрежния Балкан,
надвиснал с вертикалните си скали над морския бряг.
Тя е фарът на нос Емине...


Кораб носещ на сутринта радостната вест,
с Богатство изпълнен е плавателният съд,
малка карта, нарисувана на длан,
пътеводител към Свещената Земя...


Пътят към Бог е открит,
ръка за ръка,
плуват в Заедността,
душите, носители на Любовта и Мъдростта.

13.11.2015г.