Господар на небесата,
сам е вятърът пречистващ,
обични чувства Той за Нея таи,
милва я в Духа, ала настрана винаги стои...
И когато светлината лицето й озари,
нежно той ще разшири себе си,
и водата ще пренесе капчици от Обичта
между Небесата и жадната Земя...
Лято е, в плен съм,
на Духа на Планината,
и стъпвам бос по прашната земя,
а в очите ми стича се капка от Небесната Сълза...
Напукана е самотната земя,
жажда раздира света,
жадни са душите за Любовта,
на гръб покорно нося единствената Истина....
10.12.2015г.
Мълчалив свидетел на дъжда сред природата,
усмихнат от потока на Любовта и Истинността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар