Очи като звезди

 
В студентски дни,
наивно вярвал съм уви,
че прозорец под безброй звезди
най-голямо щастие в себе-то ще въдвори.

Върховният Бог, Свидетел и Доброжелател, жива Личност е,
прастар и мъдър, ала вечно млад, обичащ, ала непривързан е,
и всяко желание, дори и със закъснение, ще изпълни,
макар да знае, че това никога не ще ни удовлетвори...

Попадайки в днешни дни,
в еко-селище из немските земи,
избрах си твърдото легло,
под дървения прозорец... в очакване на приключението...

И в полунощ широко отворих си очи,
в присъница съзрях ярките звезди,
спомних си в миг за Всепритежателя
на небесните тела и удивителните красоти,
всички съвършенства дори,
с усмивка напред-назад се въртях,
събуждах се и заспивах,
ала все в търсене на чистите светлини.

Сияйно красиви бяха небесните очи,
ах, очи като сапфири, като най-ярките звезди,
кой ли ще успее да ги преброи...
Мъгливи оказаха се следващите дни,
ала запечатаха се в мен блестящите звезди,
описани във Ведически Писания древни,
на Бога като безкрайните вселенски очи.

Утрото срещна ме с групичка сърни,
заслушани в тихите утринни стъпки и думи,
и споделям радостно с вас,
че животът магически ще се преобрази,
ако само за миг дори,
всеки поиска очи да отвори,
с истина да ги напълни
и ново зрение да получи.

"Прозорец с безброй звезди"
са твоите сияйни очи,
приятелю най-добри :-)

Желанията в чисто съществуване Той ще потопи,
плуващо отвъд кръговрата на мъгливите дни... :-)


19.03.2016г.