Спомних си за летните дни,
прекарани от заран до тъмни нощи,
под ярките светлини на утринни зори
и сияйни, блестящи над Балкана звезди,
в търсене на Теб, Всевишни... О, Вират Рупа.
Ала за слепец без очи,
скрит бе Ти,
макар вечното Ти присъствие
да се усеща от чистите души.
Спомен за Стара Планина и Емона,
огромен Гръбнак, гъделичкан от десетки мънички нозе,
в чиято среда разположена е огърлицата от най-високи и изящни върхове,
перлата в короната на планинската чистота.
От най-високата камбанария,
всеки с лекота надалеч ще прозре,
и поглед ще устреми
към началото на миналото
и края на бъдещето
от Ком до нос Емине...
Величестен Балкан, в чийто връх,
той се разкрива сам в собственото си сърце,
и стъпка по стъпка слизайки напред,
все повече потъваш - потъваш в него,
за да се гмурнеш с последната си крачка
в чистите жадувани води,
на чиито брегове,
Балканът подпрял е нозе.
В ден 18 да потънеш,
в духовни висоти,
а не в материални дълбини,
означава да изплуваш...
...над бурния океан като чист лотусов цвят над вода.
Божествената Песен,
Славната Бхагавад Гита,
коята е глава от Махабхарата,
извисена е като трансцедентална планина,
като Хималаите от неподвижните неща,
изпята в 18 глави е Тя,
звуково изображение е на Бога Песента.
Начало,
изкачване до 9 глава,
разкриване на есенцията от върха на храма
и плавно слизане към дълбините на мистичността...
...потъване във финалното заключение на едно дълго при-ключ-ение...
Текст 34
ман-мана бхава мад-бхакто
мад-йаджи мам намаскуру
мам еваивйаси йуктваивам
атманам мат-парайанах
Винаги ангажирай ума си в мисли за Мен,
стани Мой преданоотдаден,
отдавай Ми почит и Ме обожавай.
Така напълно потопен в Мен,
ти със сигурност ще дойдеш при Мен.
Бхагавад Гита, глава 9, "Най-поверителното знание"
Текст 66
сарва-дхарман паритйаджйа
мам екам шаранам враджа
ахам твам сарва-папебхйо
мокшайишйами ма шучах
Изостави всички видове религии
и просто Ми се отдай.
Аз ще те освободя
от всички греховни последици.
Не се страхувай.
Бхагавад Гита, глава 18, "Съвършенството на отречението"
Богът разкри ми се първо на всяка крачка по билото на Балкана.
05.04.2016г.
Ден 18. Там, накрай света, там, където гръбнакът на Балкана се пречупва в морето и линията, препускаща лудо през средата на България, виеща се от ниско към високо, и от север - на юг, се трансформира в син безкраен хоризонт. Балканът диша тежко. Всеки негов дъх поражда свирепа вълна, която завлачва шепи обли морски камъчета и ги стоварва върху каменистия бряг на Емона... Плажът кънти от грохота на тракащи един в друг камъни... Благословия, че Майката природа ни допусна до себе си, за да възпеем безкрайната красота!
Пълен текст: http://vesel-in.blogspot.de/2015/03/e-3.html
Материална машина, смилаща всяка скала на прах.
Освен чистата вечна душа, твърда като планина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар