Prisoner of my own cell

В продължение или предистория към: Open your Heart

Мисля си... за Луната,
смущавайки нейния сън,
ала концентрирана бе тя,
несмутимо сънуваща светлина. 

Луната спи и свети сама?

В действителност озарена е тя от слънчевия Сийяй,
както парче огледало отразява частица от видимия свят.
Майката Земя обърнала е гръб на Слънчевата Светлина,
и обвити сме в мрака на нощта...
Напомня ни за яркия ден и Неговата светлина,
единствено извитата усмивка на бялата луна :-)

Всевишният Бог, който живее и в нашето Сърце,
излъчва Святост, Чистота и Светлина,
непривързан и спокоен като гладкото море.
Ако почувстваме, че попаднали сме в тъма,
обърнали сме гръб към Източника на Абсолютната Светлина,
а тялото ни се потапя в собствената си хвърлена сянка - невидимия враг,
благодарение на когото - знанието ни потъва в илюзия и заблуда, в страх и мрак.

Мисля си... за Луната,
съзерцавам плавните й извивки,
и умело заострените върхове,
привързвам се към нея.

А тя, дали мисли си за мен?

Похотта, макар и фина, лунна, планетарна да е тя,
винаги замества знанието със страстта...
Да притежаваш, да губиш, да бъдеш, да не бъдеш, да взимаш, да даваш. Все друг да си.

"Бхагавад Гита - Такава, каквато е"
от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада 

надлежно ще ни информира по въпросите за "Похода на похотта*":

 

глава 2, текст 62

"Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се поражда похот, а от похотта възниква гневът."

глава 2, текст 63

"От гнева възниква пълната илюзия и от илюзията – объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си, а когато изгуби разума си, отново пада в материалното блато."

глава 3, текст 37

"Бог, Върховната Личност, казва: „Единствено похотта, родена от контакта с материалната гуна на страстта и по - късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят, о, Арджуна.""

глава 3, текст 38

"Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах и ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта."

Драги читателю, читателко, приятелю, приятелко, братко, сестро,

какво ли ще стане, ако мисля си за теб, вместо за концентрираната в своята светла мисия Луна? 

Ако силна ми е мисълта,

ще те отклоня към мен,

като река на язовира в плен,

впрегнала сили в изпълнение на чужд план.

Какво ли ще стане, ако потърся те насън?

Ако силна ми е мисълта,

ще те държа в будно състояние цяла нощ,

като нощна пеперуда на ярката Луна в плен,

заблудена от отражението на най-ярката Светлина...

В мислите си щом душата в някого другиго се въдвори,

в неговите светли коси,

дълбоки сини очи,

топли устни,

меки извивки на тялото дори,

млечно бели телесни бои,

то тогава в плен на материята,

илюзията на преходността,

желанията на страстта,

и дима на похотта,

попаднала е неусетно тя...

А душата си ти,
и аз, и ти,
души сме ний,
братя и сестри...
представете си храм, 
превърнал се в затвор,
затворили сме всички стаи и пчелни килии,
със собствените си мисли, желания и искания, нали?   

Prisoners of our own cells.

С други думи, братя и сестри,

силата на мисълта, 

като вечен огън ще гори,

ала нека остане далеч от черния пушек на похотта.

В мислите си щом душата в Бога се покои,

на духовно съвършенство и знание отдала е своите очи.

В заключение, от друга страна обаче, важно е Кого виждаме като Изначален Извор на красотата, интелигентността, силата, смелостта, както и на сийяйната Луна:

глава 10,текст 21:
"От Адитите Аз съм Вишну; от светилата Аз съм блестящото Слънце; от Марутите Аз съм Маричи, а сред звездите Аз съм Луната.

глава 10, текст 36:
"Сред измамите Аз съм хазартът; Аз съм блясъкът на блестящото. Аз съм победата, Аз съм приключението, Аз съм силата на силния."

"Бхагавад Гитамала - като перли, нанизани на конец"
глава 10, текст 34:
"Сред грабителите страшни Аз съм смъртта,
Всепоглъщаща унищожителка на паметта;

Сред шестте промени, които всеки преживява,
Аз съм раждането, което първо си остава;
Сред качествата на добрата жена,
Аз съм славата, красотата, речта
Изящна, нежна и красиво изразена,  
Паметта, интелигентността - най-съвършена,  
Постоянството, а също и търпението
Иначе казано: прошката и смирението"
 

Похот*: старобълг. похотъ (Златоструй, 11 в.) - производна на старобълг. хотѣти „искам“. Източник: wikipedia. 

Да се подразбира изпълване с желания и искания от фино до грубо ниво и да не се обърква със сексуална похот (макар сексуалната похот да е фина похот на грубо, видимо, обозримо ниво).