Еньовден отново след три лета

Тук седях с кръстосани крака,
под старото дърво и неговите клони,
широколистна сама снага,
пред редици иглолистни корони.

Две витошки сърни и моята душа,
в съзерцание преди три лета,
оранжевия изгрев в очакване,
със синьото небе да заиграе.

От изток, накъдето мечтата ме води,
зад Витоша, Плана, Лозен и Балкана
показаха се първите ясни лъчи
и в огън изгориха нощната тъма.

Беше тихо и Те запитах за вода,
Теб, който наблюдаваш всички сърца,
Теб, в който покои се Любовта,
по-силна от хиляди слънца.

Жаден бях и търсех кладенец,
като пътник сред пустиня,
жаден да отпие
и пътя да поеме.

Ти, вкусът на водата,
който утолява всяка жажда.
И очите на света,
които виждат отвъд всяка тъма.

Утрото звъни,
като песен в храм,
танцувам в утринната роса,
с боси стъпки върху нежната земя.

И скоро - в отговор,
като камбанен звън,
сърцето ми събуди
тиха усмивка.

Лотосов цвят ми разкри,
потопен в извора с Твоите води.
Чист лотос над вода всеки да намери,
в търсене подслон от бурните вълни.

Изпращаш ни златни души,
с които заедно по пътя да вървим,
да се учим в Любовта
и да пречистим своите сърца.

Съзрях за миг отвъд мъглата,
след молба под дърво на желанията,
чрез което Ти с отговор ме дари.
Нека душата ми, Всепривличащи
и Всевишни, в Любовта Те възхвали!