Architectural awards 2014

Май 2014г. 

Краят на Май. 

Българска делегация от 8 души.

3 екипа с по 2. учасници, 1 професор, 1 организатор.

Пиша ви от името на организатора.

Букурещ.

Румъния.

Дракула, Чаушеско и Малкият Париж.

Международни архитектурни награди за студенти.

10-ти издание на конкурса.

Посрещна ни слънце над Дунав Мост.

Представете си 5 звезден хотел с всички екстри. 

Конферентна зала с 200 души от 20 държави.

При все основно студенти.

Десетки прекрасни архитектурни проекти.

Но тази история не е за архитектура!

Нощта преди големия ден с презентациите.

Плодове сокове и шоколадови десерти.

За да ни удържат будни.

Кратка репетиция със студентите.

Клъцни-режи и текстовете се получиха.

Заспивам.

Последният от трите екипа (номер 2).

Big talks at small hours.

Неочакван обрат.

Той заговори за Божественото. 

Тя каза, че е по-добре да не го включват в текста.

Аз се усмихвах в присъница.

С него съчинихме кратък текст.

Божественото в Исляма.

Природа. Безкрай.

Мъдрост.

Машрабия.

Mashrabiya - вид арабска мрежа и декоративен архитектурен елемент.

Проект за уличище на Бъде-Ще-То.

Училище в Турция.

Град Газиантеп.

Тя каза, че е по-добре да не го включват в презентацията.

Проект за училище на Бъде-Ще-То?

Училище в Турция.

Време за сън.

Върнете се в залата.

Множество прожектори.

Костюми.

Бизнес.

Сцена.

Там се качва екип номер 2 от малка България.

Треперя в очакване.

Тя каза, че е по-добре да не го включват в презентацията.

"... Mashrabiya /вид арабска мрежа/ is а symbol for the... endless ... and God's WisDom"...

Думите й отекнаха в мен.

Като камбанен звън.

Камък падна от мен.

Строполи се на пода.

Само аз ли го чух?

Огромна канара.

Обля ме блаженство.

Франция спечели 1-ва награда.

Награда за архитектура.

Но тази история не е за архитектура!

Малка България!

Единствено малката България заговори за Бог.

На сцена.

Конферентна зала с 200 души от 20 държави.

При все основно студенти.

Представете си 5 звезден хотел с всички екстри. 

Българска делегация от 8 души.

Краят на Май. 

Май 2014г. 

Дъжд като изведро.

Връщаме се у дома.

Ще ни върви по вода.

Ние победихме!

Себе си!

Ние вярваме!

В лъчите на Бъде-Ще-То!

Благо-Дар-Я на всички участници в конкурса!

200 души от 20 държави.

Поклон и пред българската делегация.

От 8 души.

7 без мен.

Родом от малка България!

Милярди хора от стотици държави.

Всички под слънцето сме ЕДНО.

ЕДНО ЦЯЛО.

Избор

По повод днешния "изборен" ден (доколкото е имало "избор"): управлението е отговорността, която знаещият и можещият поема, за да служи в името на обществото, което му гласува доверие, и общите ценности, които по презумпция би следвало да изповядват. Ако горните две условия не са налични - къде свършва границата на обществото, към което човек избира да принадлежи (съзнателно, не по народност)?! Общество, което очевидно избира по-малкото зло измежду няколко злини, степенувани субективно, според личните му пристрастят и лична изгода, без да си дава ясна представа, че всички злини не водят до добри, без значение, дали са малки или големи? Какво може да направи човек, за да подобри себе си и заобикалящия свят?! Да избере! За себе си - иска ми се да вярвам. Днес избрах за себе си - природа, любов, Бог и снимката показва, че някой отгоре ми се усмихва чрез пъстра дъга в небето на ясния, слънчев, неделен ден. Пожелавам на управляващите партии на статуквото и всичките им производни - доживотна ОСТАВКА, ако не променят своя курс. Пожелавам на хората, които са принудени по един или друг начин - да намерят сили за собствен избор; на хората, които нямат информиран или съзнателен избор - да получават знание, образование, съзнание, които да им помагат в живота. А на всички останали - пожелавам да направят своя избор... за да останат хора в България.

п.с. 25 Май - ден на избори за "Европейски парламент"

Аура в тъмен ден

"Арте-факт", който ме намери в Младежкия Дом в гр. Силистра в една мрачна подземна работилничка към огромно котелно помещение с метални котли с нафта. Подчертавам дебело: в рамките на 2-ри сутерен на кота -4.00 метра, т.е. за неархитектите - мрачно мазе. На отсрещната стена виси плакат на Еверест и участниците от "българската експедиция" (първата).

Автор, в-дъх-новение, датировка и ползвател: незнаен, някъде през края на 70-те/началото на 80-те.

За себе си кръщавам: произведението: "Aura of love" / "Аура на любовта".

И да знаете - розови очила не съм слагал, сигурно са вградени ;-)

БА х 2 (*)

Думи, нахвърлих опечален
но защо е Весел-Ин роден?!

Утихнете сетива,
искам да чуя своята душа!
Поспри за миг и ти его,
не ще се извисиш над Него!
Замълчи хитър ум,
забит в бездиханна плячка - харпун!

Ти, твоите очи ми подари,
небесно сини простори отвори!
Ще се смея и ще пея,
ще обичам и ще вярвам,
ще пътуваш с мен и ти,
искрица в човешкото сърце,
към далечни страни,
безброй звезди
и благословени мечти...

От теб, душа в душа**,
от Божествен дъх в безкрая,
човекът е роден, за да намери края!

А добрата дума от съжалил недоброжелател,
ще да бъде ясен знак:
и в добро, и в зло,
ние сме Едно!

И прости,
където и да си,
добър не бях,
но гледам напред.
Води ни към добра Съд-Ба,
ти, Велика Душа***!

30.03.2014г.

Посвещава се на баба Снежанка, предала Богу-Дух на 30.03.2013г., както и на баба Генка, Павлина, Евдокия, Невена и всички силни души, родени в женски тела, с които сме свързани по Пътя...
Бог да ги прости!

*Ба = душа
**БаБа
***Бащата на всички души

СРЕЩА

С     Р     Е     Щ     А

Днес, 14.02.2014г., имах среща. Тя беше облечена в червено – сияеща светлина в нощната тъма...

                Повдигнах очи и останах поразен, тя искреше над поляната пред прозореца ми, заслепявайки ме. Небето беше замъглено, едва мъждукаха шепа звезди над столичния смог.

                А моят ангел хранител преливаше от светлина. Останах загледан в нея, докато погледът ми не се премрежи от червения цвят, на чийто фон нощните лампи избледняха. Свалих поглед, помислих си, че не е истина и отворих прозореца.

                Но ти наистина беше там – червена светлина, идваща като от портал, кристал – ангел или аватар, извиращ от вътрешността на сияйно тяло... Ах, уличните лампи – дали ТИ не беше лампа ?! Но, защо червена и по-високо над хоризонта, и защо плуваща в небето...

                Посоката беше запад, над главата ми и над прозореца, наложи се да се подам леко навън. Танцът не бе праволинеен – първо се повдигна над хоризонта, после продължи в небето, над мен. Извадих фотоапарата, но картата с памет липсваше, погледът ми се замъгли и напълно естествено отдалечих пръстта си от спусъка. Сякаш ми каза, че любовта не може да бъде заснета.

                Ти, Светулке небесна, пълна с О-Съ-Зна-ване, изчезна в нищото, досущ начинът, по който изплува от... Нищото. Избледня постепенно – от ярко червена светлина – до пълен мрак, издигайки се нагоре, перпендикулярно на Земята, в обратна посока от доскорошната (западна).

                Почувствах се кипящ от енергия, презареден с любов от целувката на светлината... Часът бе около 00:45, на 14.02.2014г... Срещата бе продължила минута-две и ме бе оставила с количество въпроси и отговори; и шепа нощни блясъци – от уличните лампи и звездите над смога...

                Нощта и денят на Любовта!

Неделна утрин (някога, някъде)

Елиф Шафак: 40 правила за любовта

Елиф Шафак и една дружка ме вдъхновиха за следното:

Номер 41 е от старопланинския поет КомЕминеМ /бел рапер - съкратено КЕМ/:

Ако закусваш банички, след игра на бадминтон в кв. Гео Милев - може и да знаеш, може и някой да ти разкаже... ако си в близост до площада - може и да чуеш поредният метален звън в забързаната шумотевица, може и да потърсиш себе си и да го потърсиш... ако си застанал, пред църквата, в очакване - камбанният звън ще те докосне, ще го чуеш, почувстваш, ще видиш източника му - а именно: камбаната, ще видиш и диригента - мрачен силует, навръх покрива на София и златните куполи... ако ли помолиш да се качиш горе - ще видиш лицето на възрастна жена, удряща десетки камбани в синхрон, със заучени до прецизност движения, майсторски, в медитативно състояние, с достолепната решителност на човек, който ще продължава да следва своя път до сетен дъх... Казват, че камбанният звън събужда и пречиства, лекува дори. 

Дзън, дзън!

Майстор - диригент, Който бие хиляди камбани, в името на Любовта. 

Чувал си за Него... чул си и Неговия глас - тих и далечен в ежедневието, но звучен и близък, когато утихнеш, сам в себе си, притаен в очакване... ще видиш и Неговото лице, ако помолиш, дочакаш уреченото време и качиш витата стълба към камбанарията...

Бог е като камбанен звън в неделна утрин в "Св. Александър Невски".

14.01.2014

Честит рожден ден на моята мила мама.

С Обич и Благодарност,

снимка: преди около 18-20 г. пред оградите на 138 СОУ