вторник, 13 октомври 2015 г.
Отвъд границата
Под старото дърво,
свел глава в поклон,
с приказни слова,
в ум, уши, очи, ръце, уста...
Освобождение за ума!
Между короната от вековни дъбове,
около старата селска черква
и гласа на ходжата
от другата страна на реката...
Светкавица и тъмен облак,
вест за задаващата се буря,
студени капки върху топлото лице,
ала нито студ, нито мрак
ще потуши вътрешния огън на Любовта...
В Странджа съм, на границата...
май, 2015
Под самотния дъб,
край ровещите диви прасета в гората,
най-високото място в града,
край конете и гледката към църковната камбанария...
Облегнал глава в поклон,
сам съм на полето,
с приказни слова,
в ум, уши, очи, ръце, уста...
Освобождение за ума!
Студено е, и мрачно,
ала нито студ, нито мрак
ще потуши вътрешния огън на Любовта....
В Германия съм, отвъд границата...
октомври, 2015
(снимката е от по-топли времена)
понеделник, 12 октомври 2015 г.
Ум, Интелигентност и Душа (2007г.)
Хайде, УМ, време е,
вземи и почини,
на интелигентността се подчини
тя завинаги те победи...
...Остави душата ми сама
с крила да полети :)
Искам от теб да се откъсна,
да избягам надалеч!
Винаги на крачка зад теб
остават моите мечти,
разкъсани на малки пухчета от теб и
носени от вятъра.
Знаеш всеки мой страх,
всяка мисъл дори,
перфектна симбиоза, уви?!
Застанахме един срещу друг
непоколебими, неуловими,
очите ни се срещнаха,
"Виждал съм те и преди,
в хиляди лица дори!"
Всяка моя атака беше разгадавана,
както всяка негова неуспешна...
Мислите ни се сблъскаха,
поглъщаха една друга,
пулсираха в главата ми,
докато изведнъж не застинаха...
Гръм и после тишина,
от замръзналото ти изображение останало бе
парчета счупено огледало,
късчета от твоята душа,
усмивката иронична цяла бе запазена дори,
спомен за това, че бях те победил!
Миг преди завинаги да те погреба,
спомних си моята молитва:
"Остави душата ми сама,
с крила да полети
по свой път,
без колебания и раздвоение,
без страх и съмнения!"
20.5.2007
вземи и почини,
на интелигентността се подчини
тя завинаги те победи...
...Остави душата ми сама
с крила да полети :)
... Извъртях назад неусетно глава
но от него нямаше и следа,
усещах присъствието му,
аромата и дъха, гнева,
насочен към мен...
но от него нямаше и следа,
усещах присъствието му,
аромата и дъха, гнева,
насочен към мен...
Неотлъчна сянка,
призрак в нощта,
верен спътник в добро и зло,
най-големият ми враг,
капка дъжд в океан от чувства и емоции,
моят антипод,
това е твоето име!
Това е твоят живот,
аз съм твоят живот,
ти си част от мен?!
призрак в нощта,
верен спътник в добро и зло,
най-големият ми враг,
капка дъжд в океан от чувства и емоции,
моят антипод,
това е твоето име!
Това е твоят живот,
аз съм твоят живот,
ти си част от мен?!
Искам от теб да се откъсна,
да избягам надалеч!
Винаги на крачка зад теб
остават моите мечти,
разкъсани на малки пухчета от теб и
носени от вятъра.
Знаеш всеки мой страх,
всяка мисъл дори,
перфектна симбиоза, уви?!
Застанахме един срещу друг
непоколебими, неуловими,
очите ни се срещнаха,
"Виждал съм те и преди,
в хиляди лица дори!"
Всяка моя атака беше разгадавана,
както всяка негова неуспешна...
Мислите ни се сблъскаха,
поглъщаха една друга,
пулсираха в главата ми,
докато изведнъж не застинаха...
Гръм и после тишина,
от замръзналото ти изображение останало бе
парчета счупено огледало,
късчета от твоята душа,
усмивката иронична цяла бе запазена дори,
спомен за това, че бях те победил!
Миг преди завинаги да те погреба,
спомних си моята молитва:
"Остави душата ми сама,
с крила да полети
по свой път,
без колебания и раздвоение,
без страх и съмнения!"
20.5.2007
Булчинска роля от есенни листа (Autumn leaves are fallin')
Есенни листа
рисуват булка гиздава,
в есенни листа
окъпани са нозете на Любовта...
Любовта във ВсеВишния се покои ;-)
Пепел е.
Пепел е.
Пепел от рози, пепел от тлен,
на красотата в капана попада душата в плен.
Любов е.
Сърцевината на творението плува в бистри води,
на трапезата в отдаване ражда се любов от розови лъчи.
Богат е.
(снимката с голямото "златно", безценно сърце)
Отсъства ли любовта,
аз съм беден, никой в света,
Богат е просякът, лишен от богатствата на илюзорността,
Богат е единствен, привлеченият от златото на Любовта.
12.10.2015г.
Отсъства ли любовта,
аз съм беден, никой в света,
Богат е просякът, лишен от богатствата на илюзорността,
Богат е единствен, привлеченият от златото на Любовта.
12.10.2015г.
събота, 10 октомври 2015 г.
Жажда е.
За скитника с пресъхнали уста
жадни и жадуващи да вкусят
от миража на търсена наслада
безбрежен фалш на илюзорността...
Истината е най-скъпоценен товар,
пътуващ през безбрежната пустиня,
носен от керван, изпратен от ГоспоДар,
утоляващ вечната жажда на душата...
Нека жадният забрави за миража на илюзорността,
и отпие от извора на Божествената любов и мъдростта.
Златна стомна с вода, носена на гръб от вестител на вечността...
... единствен най-чистият Извор ще утоли вечната безбрежна жажда на душата.
10.10.2015г.
Драги получателю,
с любов и благодарност за първото (аматьорско) аудио при-ключ-ение,
Ваш носач на стомна, пътник сред кервана,
ала нито самият Товар, нито самият Изпращач.
АУДИО приКЛЮЧение тук и сега @ https://soundcloud.com/veselin-n-veselinov/thirst
п.с. приемам уроци на тема: дикция, правоговор и прочее, ала приемам и говорители, желаещи да записваме "приказни слова" ;-)
четвъртък, 8 октомври 2015 г.
The One Who You Are (Now and Forever)
who is the mirrored face,
seen 20 years ago, 2 weeks ago,
and about to be seen in 20 years in the future?
Same properties means equality
in the search of Identity,
if A is changing, B remains the same,
A is different from B.
We change our body, we change our mind,
yet we are the same person being constant
in a constantly changing matter.
Who I am? Who is the Person witnessing the body?"
Who are you, my dear and lovely one? ;-)
An example from my personal experience:
199... (AD)
2008 (AD)
2013 (AD)
2015 (AD)
2035 (AD)
[ -∞ ; +∞ ]
08.10.2015
Inspired and quoted by HDG
Абонамент за:
Публикации (Atom)










