ХрИстина

Първо утро, когато съм далеч
от медения ти гласец...
Детски звън ме събужда
любовта в стаята ми пробужда.

Завит в топли одеала,
в миг се обръщам настрана,
от топлите слънчеви лъчи непробуден,
но от чистата любов събуден.

Богът е Всемогъщ,
с една своя частица успява да контролира цялата Вселена,
Богът е Вездесъщ,
чрез едно мъничко човече успя да просветли и най-тъмната ми страна.

Проникна скришом в моята Вселена,
там, където всяка стрела бе отразена,
там, когато всяко прегръдка оставаше несподелена,
защото от не чистата детска любов тя бе родена.

Първо утро, когато съм далеч,
от медения ти гласец,
но ние  ще сме заедно в настоящия живот,
винаги край теб - във всяко облаче, топъл цвят,
зелената трева, плод или звезда, рисунка и молив...

От екрана тиха песен ти изпях,
от която изпаднахме в бурен смях,
какво по-хубаво от екстаза на радостта,
в свят без блаженство и светлина...

С обич към мъничкото сестриче Тигър-Пате, доктор и художник ХрИстина,

подарък най-свещен за мен, в ден благословен.

Твой батко,

21.07.2015г.

Крила от светлина

Сънувах сън невъобразим,
застанал на прага на Всеобхватната Рилска Пустиня,
покрита с летен бял дим,
в миг върху селата се изсипа многотонната лавина.

Сънувах, че стоя изправен,
надвиснал над пропастта пред мен,
високо над човека от плоската низина,
потънал неумолимо от загубата в есенна тъга.

Сънувах змей непобедим,
изплувал от недрата на зимата,
към разруха устремен и невредим,
в тъмен полет на ръба към планината.

Сънувах бели крила, израстващи от войн непоколебим,
окрилен от хор предани песнопойци - вдъхновен,
помогнах на пролетта с меч от светлина
и отрязах чудовищната глава.

В следващ сън вървях по стълбица отвъд,
в американски небостъргач от желязна плът,
последната платформа висша светлост,
ме очакваше с цветен венец от мъдрост.

Сън
           или
                     крачка към реалността,
                                                              Кой определя същността?!

Сън: октомври-ноември 2014г.
Поезия: 17.07.2015г.

Жилото на смъртта

 снимка: fb.ru

Стъпих, усещайки камъче под краката,
Видях оса, закачена към вътрешната страна на обувката,
Прозрях, но вече бе твърдо късно,
оръжието носещо "защита" бе донесло смърт.
 
Сама се бе вмъкнала в смъртоносния капан,
изпълнявайки определен план,
с остро жило насочено напред,
пазител, внасящ уважение или страх навред.

Жилото на смъртта се отдели от тялото,
тресящо се в предсмъртна агония,
преди душата да напусне тялото
и да се прозре за миг към цялото.

Извиних се и помолих за прошка,
пожелах светъл път на мъничката душа,
изправена пред ребус от светлина,
възможен тунел към любовта.

Как ли се чувства Бог
относно.....
мъничките оси с остри жила
мъничките хора с притъпени сетива.....

16.07.2015г.

Love in Separation

Вмъкваме ли се сами в смъртоносни капани,
търсещи топлината на тела, които не излъчват топлина,
страдаме ли от собствените си оръжия,
носещи защита, фалшивите сетива...

Сами ли забиваме дълбоко жилото на смъртта,
в тленните тела, далеч от Любовта...

Be All There

Снимка: Мандала - център за цялостна трансформация

https://www.facebook.com/YogaMandala/

Скришно Любовта в теб се влива,

Океан в морета се разлива.

Богат е всеки, който в себе си умее

Богът Всевишен да допусне да узрее.


14.07.2015г.

Inspired by Sripad B.V. Sadhu Maharaja

Лечебната сила на Природата (Еньовден край лятното слънцестоене)

Рано стани преди светлата зора,
събуди се от топлия порив на любовта,
окъпи светли очи в утринната роса,
вдишай дълбоко билкова тишина,
попей за възхвала на Създателя,
танцувайки в мократа трева,
посрещни първите летни лъчи,
окъпан в буйната река,
попий от магията на Еньовден
и усети лечебната сила на Природата,
създадена от ВсеВишния!

24.06.2015 г. 

Facebook албум

Маков утринен залез (Странджа 2015)

Пълно-Лунен залез край самотното дърво на хълма,

по посока на жабешката песен и бързите води,

под проБудения поглед на стотици макове и бурните вълни ...

Всички те и ние танцуващи под напора на вятъра от утринния бриз,

обгърнал на изгрев слънце безбрежния морски син шир ...

Написах Името Твое върху пясъка  и потънах във Вечността

и БезКрая на Кръг-О-Врата,

залят от бурните вълни ...

Заедно с 1 Божествена частица, наречена Моя Душа ...


Тук и Сега; Там и Отвъд; Тук, където се влива реката в морето; Там, където водата се влива в Голямата Вода и 1+1=1

07.05.2015 г.


Фотопътепис: https://www.facebook.com/vnves/media_set?set=a.10154244148873868.1073741900.640848867&type=3

Пътепис (автор: Калоян Асенов): скоро


Странджанско Шестстишие, 2015 (автор: Станислав Малешков):

1. Странджа, слънце, вдъхновение, дъжд, разходка, приключения.
Автобус претъпкан с раници, българска държавна граница.
Предводител - трафикант, бежанци, "my friends", талант,
Карти, джипиес, компаси, вкусни всякакви запаси.

2. Пещера, баир, заклятие, спи египетско проклятие.
Мостче, кула, възвишение, плаж крайречен, забавление.
Тел бодлива, граничари: "Егенета, планинари!"
Псета, камъни, чистилище, параклиси, безброй светилища.

3. Палатков лагер, двор църковен, тук марксизмът е виновен.
Прохладен бързей, бряг граничен, заслон уютен, свят различен.
Ден рожден край огън лагерен, нощен дъжд и изгрев пламенен.
Чакъли, глина и оброчище, скрито тайнствено съкровище.

4. Недостъпна е Света Марина, подкова, четирилистна детелина.
Кой параклиса заключи? И какво ли още ще се случи?
Смелчаци все ще се намерят, с кърлеж сили да премерят.
Късметчета за всички има, за едни успех, за други - рима.

5. В джунглата - следи глигански, зеленика, кладенец царски,
Почти последен километър, тресавища на всеки метър.
Хамаци, кончета и жаби, най-сетне стигане до плажа,
Полски мак край морски залив, пълнолунен изгрев, после залез.

6. Студено къпане, аплодисменти, много слънчеви моменти.
Звезда подарък, сърнен скок, безлюден плаж и първи стоп.
Към морето, който тръгне, не е сбъркал: ще се върне,
да дойде пак към Странджа някога: сега и тук, и там, отвъд, навсякъде.

Великден

Христос Воскресе!

Моето Великденско яйце за вас: "Ако яйце се счупи под външна сила - животът свършва. Ако силата е вътрешна - животът започва! Величието е процес отвътре - навън."

Що казват Заповедите по въпроса, драги? "Не убивай" или "Не убивай хора"? Жертвен Агнец и Счупена Черупка са метафори.

Нека да разчупим собствените си черупки, по пътя към един по-светъл свят! Всичко останало е двупосочно страдание.

Воистина Воскресе!



Christ is Risen! 

Easter egg from me: "If an egg is broken by an outside force - life ends. If broken by an inside force - life begins. Great things always begin from the inside.

What does the Commandments say, dear friends? "Do not murder" or "Do not murder men"? Scapegoat and broken shell are metaphors.

Let us break our exterior envelopes on the way to a brighter world! The rest is a two-directional suffering.

Indeed He is Risen! 

12.04.2015г., Твой Господ-Ин Весел-Ин (насочен навътре към Господа Бог с усмивка и радост)