вторник, 24 юни 2014 г.

Магията Еньовден

Улови мига и се пусни по течението!

Чухме се след работа - "Хлябът се пече.Идваме в 21.00ч". Плановете за Родопите бяха пропаднали, но Витоша е толкова близка. Спален чувал, шалте, хартиено пликче за билки, камера, челник, малко храна, чай, дрешки.

Макар и с малко закъснение, колата с тримата приключенци, пърпореше по завоите между Бистрица и Железница, спирайки рязко пред сенките на две танцуващи белки.

Шумът на водата действаше успокояващо. Натоварихме сериозно количество багаж на раменете си и потеглихме по коловата маркировка. Беше късно, реших да не настоявам за качване до "Синята стрела". 

Многоръчко.

Разпънахме палатката до реката и запалихме огън с подръчни материали и торбичка с дървени въглища. Какво по-красиво от рисунка в нощната тъма със светлина?! Какво по-красиво от това да дадеш път на светлината и да разпръснеш мрака на хиляди парченца?!


Рисунка.

"Песни съм й пял". Пепи се шегуваше със завидната сериозност, с която Ники разчупи питката-слънце и продума благи думи. Какво по-вкусно от мълчан хляб и зеленчуци на скара?!

Насъщният.

Тиха нощ. Шумът на водата действаше медитативно. А скоците в малкото водопадче раждаха отрицателни йони. Хвана ли ме сън - кой ли знае, но се пробудих... в миг от утринен буди-лник в 5 без 15. След дипломатична покана палатката бе на крака. Времето препускаше яростно, а бяхме закъсняли.

Над гората се подаваше тънка червеникаво-оранжева линия. Нахлузихме челниците и потеглихме по долината на железнишката река. Магията на Еньовден изисква бране на билки преди изгрев слънце.


Еньовден!

Никола спря и посочи към земята. Берит-ба-та започна. Окъпахме лицата си в утринната роса. Блажена свежест. Еньовче, мащерка, жълт кантарион, бял равнец. Напълних хартиената торбичка, която мигновено се навлажни от утринната роса.

Очаквана утрин от седмици. Държах да хванем и първите слънчеви лъчи. Тръгнахме в посока хижата, но времето напредна и завихме към близкото хълмче, засипано с млади борчета. Изнизвайки се между тях, забелязах в близост едно широколистно дърво. "Самичко и единствено, сред толкова иглостни. Даващо сред толкова много взимащи" (цитат от едно приятелче). Докато се опомня и вече тичах.

Две сърнички стояха под дървото и скоростно изчезнаха, когато го наближих.




Лятното Слънце-Сто-ене!

Утрин като сто слънца. При-Род-ата се будеше под магията на първите слънчеви лъчи на лятното равно-ден-ствие /или по-точно: един ден след него/. Чувствах се като стар мецан, събуден след зимен сън. За глътка свежест и радост. Уморих се да бягам от себе си и да пропускам всеки миг от пробуждането.

Тръгнах да търся двамата приключенци. Мочурливата трева под босите ми крака джавакаше шумно. Природата напяваше за любовта. Съчинявахме заедно песни под утринните небеса.

Къде си ум безспирен? Къде сте тревоги бледи? Чувах само вятъра и пеещите птици.



Никола береше билки край реката. Включих се. 

Налях си вода от Железница и пуснах в шишето два стръка билки. Пепи стана неволен участник в задръстването до Руското посолство. От вируса, който бях лепнал миналата седмица нямаше и спомен. След час-два отивах на работа.

Ден Благо-СловЕН от Бог!



Зайди, зайди ясно слънце...



И когато тъмата те обвие в своята безвкусна прегръдка... тогава ще останеш с празни ръце... с празни ръце и шепа светлина.




събота, 14 юни 2014 г.

How to: Да разчупим костеливия орех!


How to: Да разчупим костеливия орех!


В увод.
снимка: med2live.ru

     В края на седмицата настъпва момент за кратък обзор. Време да отсеем полезното от излишното и особено след седмици, изпълнени с излишни събития: да си пожелаем "полезното" да продължи да ни съпътства през деня, винаги когато слънцето грее, а "излишното" - нека да остане в "тъмната" част на "денонощието", на "жив-ота" - там, където и когато никога не сме Буд-ни.


В изложение.
снимка: rasper-bg.com/

     Ще споделя ценното. А безценното - ще оставя да изтече заедно с дъжда навън. Историята гласи следното: един слънчев ден реших да счупя шепа орехи. Орехът е храна за мозъка и вероятно съвсем преднамерено зад твърдата му черупка се крият две нагънати полукълба*.

Извод: зад здравите костеливи стени на мъничкия орех се крие сила, която поддържа мозъка и мисълта.

      Каквото вън - това и вътре. Както при орехите - така и при хората. Как да отделим ценното от безценното - със СъЗнание или с разУм? Знанието ли е вод-ещо или умът? Накъде ни води един безсъзнателен мозък - към неутолима жажда за - сами по себе си - излишни: информации, победи, сетивни удоволствия, преживявания, умения, възможности, ресурси, ценности, гъдел за егото? Накъде ни води един съзнателен мозък - към любов по безценното?

Какво стои зад Мозъка, Мисълта, СъЗнанието?

     Връщаме се към слънчевия ден, месинговото ханче и черупката на масата. Ударих ореха в средата и той в миг се разполови. Останах безмълвен, досущ като малко дете открило, че облачето в небето, което съзерцава и оприличава на позната фигура, се движи. Може би "тайната" е заключена във всеки друг орех, но за първи път забелязах, че сърцето е в основата му. "Сърцето"... е в сърцето на мозъка.

Извод: В разполовения орех бяха изписани две сърчица, измерения на Любовта. 

Истинско "откритие" ще кажете, досущ като това, че в същия ден забелязах, че стрелките на часовника, който виси на стената сигурно от 15г., са стъпили върху мъничко, трудно забележимо сърчице. "Тайна" умело прикрита от по-висш Творец.

Извод: Ако не поискаш очи за виж-дане, може и стотици години само да си гледаш.

Както във времето - така и в пространството. Както при хората - така и при орехите. Както под удара на стрелките - така и в съня на Боговете.

Извод: Любовта е в основата на Жив-ота.

В заключение.
снимка: личен архив

      Е, приятели, какво виждате, когато погледнете отвъд видимото? Колко далеч е "скритото щастие" и дошло ли е време да разчупим костеливите орехи?

    Е, приятели, какво ни разделя и какво ни обединява и коя е основата на Съ-Ще-ствуването?

     Извод: В магазина продават орехи на килограм, без черупки - казват, че са за здрав и силен мозък. А защо не продават с черупки - Любовта няма цена ли? :-)

    Спокойни сън-ища, деца на Богове.

*Отварям скоба за кратка серия от въпроси:

  • Защо 1 /един/ орех обединява в себе си 2 /два/ мозъка (т.е. 2х2 полукълба)? 
  • Защо 1 /един/ мозък обединява в себе си 2 /две/ полукълба, 2 /две/ противоположности - за да се чувстваме разделени или обединени?
  • Защо математиката греши и 1+1=1? (Ако работиме с мярна единица: една капка вода или друга сходна :-)

п.с. Случайно или не, днешната публикация съвпада с годишната от масовите протести "ДансWithMe", изкарали хиляди хора срещу "костеливото" правителство на Пламен Орешарски (отново случайно или не) по улиците на София и България. В тази връзка държа да отбележа, че публикацията се разграничава от всякакъв политически привкус, дотолкова колкото съвременните общества са съградени и движени от политики, а не от съзнателни хора. А докато хората не променим СъЗнанието си, индивидуално и колективно - всички наши действия, били те индивидуални или колективни, са закоренени в неуспех. Поне това показва личният ми житейски опит.

неделя, 1 юни 2014 г.

Вяра



Вяра


Животът виси "на косъм"!

А вярата?!

Светлина в дъното на безкраен, тъмен тунел...

Или - успееш ли да изплуваш над водата и да вдишаш първи дъх - Път по наклонена равнина, завършващ над стръмна пропаст с Mясто за тишина, покой, възхвала и служ-Ба?!

А Без Вяра?!

Стъпка напред в обаянието на нощната тъма и ще се върнеш в прегръдката на бездънния син Без-Край. 

МА(ги)Я-та    на   Кръг-О-Врат-а   на   Живота,   висящ   "на   косъм"!


снимка: параклис "Св. Йоан Летни" над язовир Пчелина/Лобош