Магията Еньовден

Улови мига и се пусни по течението!

Чухме се след работа - "Хлябът се пече.Идваме в 21.00ч". Плановете за Родопите бяха пропаднали, но Витоша е толкова близка. Спален чувал, шалте, хартиено пликче за билки, камера, челник, малко храна, чай, дрешки.

Макар и с малко закъснение, колата с тримата приключенци, пърпореше по завоите между Бистрица и Железница, спирайки рязко пред сенките на две танцуващи белки.

Шумът на водата действаше успокояващо. Натоварихме сериозно количество багаж на раменете си и потеглихме по коловата маркировка. Беше късно, реших да не настоявам за качване до "Синята стрела". 

Многоръчко.

Разпънахме палатката до реката и запалихме огън с подръчни материали и торбичка с дървени въглища. Какво по-красиво от рисунка в нощната тъма със светлина?! Какво по-красиво от това да дадеш път на светлината и да разпръснеш мрака на хиляди парченца?!

Рисунка.

"Песни съм й пял". Пепи се шегуваше със завидната сериозност, с която Ники разчупи питката-слънце и продума благи думи. Какво по-вкусно от мълчан хляб и зеленчуци на скара?!

Насъщният.

Тиха нощ. Шумът на водата действаше медитативно. А скоците в малкото водопадче раждаха отрицателни йони. Хвана ли ме сън - кой ли знае, но се пробудих... в миг от утринен буди-лник в 5 без 15. След дипломатична покана палатката бе на крака. Времето препускаше яростно, а бяхме закъсняли.

Над гората се подаваше тънка червеникаво-оранжева линия. Нахлузихме челниците и потеглихме по долината на железнишката река. Магията на Еньовден изисква бране на билки преди изгрев слънце.

Еньовден!

Никола спря и посочи към земята. Берит-ба-та започна. Окъпахме лицата си в утринната роса. Блажена свежест. Еньовче, мащерка, жълт кантарион, бял равнец. Напълних хартиената торбичка, която мигновено се навлажни от утринната роса.

Очаквана утрин от седмици. Държах да хванем и първите слънчеви лъчи. Тръгнахме в посока хижата, но времето напредна и завихме към близкото хълмче, засипано с млади борчета. Изнизвайки се между тях, забелязах в близост едно широколистно дърво. "Самичко и единствено, сред толкова иглостни. Даващо сред толкова много взимащи" (цитат от едно приятелче). Докато се опомня и вече тичах.

Две сърнички стояха под дървото и скоростно изчезнаха, когато го наближих.

Лятното Слънце-Сто-ене!

Утрин като сто слънца. При-Род-ата се будеше под магията на първите слънчеви лъчи на лятното равно-ден-ствие /или по-точно: един ден след него/. Чувствах се като стар мецан, събуден след зимен сън. За глътка свежест и радост. Уморих се да бягам от себе си и да пропускам всеки миг от пробуждането.

Тръгнах да търся двамата приключенци. Мочурливата трева под босите ми крака джавакаше шумно. Природата напяваше за любовта. Съчинявахме заедно песни под утринните небеса.

Къде си ум безспирен? Къде сте тревоги бледи? Чувах само вятъра и пеещите птици.

Никола береше билки край реката. Включих се. 

Налях си вода от Железница и пуснах в шишето два стръка билки. Пепи стана неволен участник в задръстването до Руското посолство. От вируса, който бях лепнал миналата седмица нямаше и спомен. След час-два отивах на работа.

Ден Благо-СловЕН от Бог!

Зайди, зайди ясно слънце...

И когато тъмата те обвие в своята безвкусна прегръдка... тогава ще останеш с празни ръце... с празни ръце и шепа светлина.