How to: Да разчупим костеливия орех!

How to: Да разчупим костеливия орех!

В увод.

снимка: med2live.ru

     В края на седмицата настъпва момент за кратък обзор. Време да отсеем полезното от излишното и особено след седмици, изпълнени с излишни събития: да си пожелаем "полезното" да продължи да ни съпътства през деня, винаги когато слънцето грее, а "излишното" - нека да остане в "тъмната" част на "денонощието", на "жив-ота" - там, където и когато никога не сме Буд-ни.

В изложение.

снимка: rasper-bg.com/

     Ще споделя ценното. А безценното - ще оставя да изтече заедно с дъжда навън. Историята гласи следното: един слънчев ден реших да счупя шепа орехи. Орехът е храна за мозъка и вероятно съвсем преднамерено зад твърдата му черупка се крият две нагънати полукълба*.

Извод: зад здравите костеливи стени на мъничкия орех се крие сила, която поддържа мозъка и мисълта.

      Каквото вън - това и вътре. Както при орехите - така и при хората. Как да отделим ценното от безценното - със СъЗнание или с разУм? Знанието ли е вод-ещо или умът? Накъде ни води един безсъзнателен мозък - към неутолима жажда за - сами по себе си - излишни: информации, победи, сетивни удоволствия, преживявания, умения, възможности, ресурси, ценности, гъдел за егото? Накъде ни води един съзнателен мозък - към любов по безценното?

Какво стои зад Мозъка, Мисълта, СъЗнанието?

     Връщаме се към слънчевия ден, месинговото ханче и черупката на масата. Ударих ореха в средата и той в миг се разполови. Останах безмълвен, досущ като малко дете открило, че облачето в небето, което съзерцава и оприличава на позната фигура, се движи. Може би "тайната" е заключена във всеки друг орех, но за първи път забелязах, че сърцето е в основата му. "Сърцето"... е в сърцето на мозъка.

Извод: В разполовения орех бяха изписани две сърчица, измерения на Любовта. 

Истинско "откритие" ще кажете, досущ като това, че в същия ден забелязах, че стрелките на часовника, който виси на стената сигурно от 15г., са стъпили върху мъничко, трудно забележимо сърчице. "Тайна" умело прикрита от по-висш Творец.

Извод: Ако не поискаш очи за виж-дане, може и стотици години само да си гледаш.

Както във времето - така и в пространството. Както при хората - така и при орехите. Както под удара на стрелките - така и в съня на Боговете.

Извод: Любовта е в основата на Жив-ота.

В заключение.

снимка: личен архив

      Е, приятели, какво виждате, когато погледнете отвъд видимото? Колко далеч е "скритото щастие" и дошло ли е време да разчупим костеливите орехи?

    Е, приятели, какво ни разделя и какво ни обединява и коя е основата на Съ-Ще-ствуването?

     Извод: В магазина продават орехи на килограм, без черупки - казват, че са за здрав и силен мозък. А защо не продават с черупки - Любовта няма цена ли? :-)

    Спокойни сън-ища, деца на Богове.

*Отварям скоба за кратка серия от въпроси:

• Защо 1 /един/ орех обединява в себе си 2 /два/ мозъка (т.е. 2х2 полукълба)? 
• Защо 1 /един/ мозък обединява в себе си 2 /две/ полукълба, 2 /две/ противоположности - за да се чувстваме разделени или обединени?
• Защо математиката греши и 1+1=1? (Ако работиме с мярна единица: една капка вода или друга сходна :-)

п.с. Случайно или не, днешната публикация съвпада с годишната от масовите протести "ДансWithMe", изкарали хиляди хора срещу "костеливото" правителство на Пламен Орешарски (отново случайно или не) по улиците на София и България. В тази връзка държа да отбележа, че публикацията се разграничава от всякакъв политически привкус, дотолкова колкото съвременните общества са съградени и движени от политики, а не от съзнателни хора. А докато хората не променим СъЗнанието си, индивидуално и колективно - всички наши действия, били те индивидуални или колективни, са закоренени в неуспех. Поне това показва личният ми житейски опит.