3 години вегетарианство?

Наскоро ми дойде ми отвътре да споделя лични впечатления от хранителния режим, към който се върнах преди около три години. Целта е споделяне на информация за приятелите, които се интересуват по въпроса, но по една или друга причина проявяват резерви, скептичност или страх. Ни най-малко целя себично самоотразяване, нито конфронтация с приятели, приели различни хранителни навици - всеки има право на личен информиран избор. Надявам се да се получи успешен текст, спрямо конкретните поставени цели.

Дефиниция за вегетарианство: често получавам следния въпрос: "Ти от кои вегетарианци си?". Следва широка усмивка - за мен има само едно определение за вегетарианството и то изключва консумация на: месо, риба и яйца. В моя случай, в по-широк кръг попадат и гъбите, както и лука и чесъна, но върху последните три вида растения (макар гъбите да не са растения) няма да се спирам умишлено. Макар да има разлика между месото, рибата и яйцата - за мен те попадат в обща група, защото са живи същества (или техни производни). Това е и причината, лично за мен, дефиницията за "полу-вегетарианци" да не е особено акуратна. Досущ както след завършване на висше образование получаваш диплома за "цял архитект", вместо за "полу-архитект". Реалистично е човек да се откаже и поетапно от месото, рибата и яйцата (така се случи и при мен), но с ясното съзнание, че ще се откаже. За да има резултати - от нас се изисква постоянство и стриктност. Ако ходиш на работа един месец, а на следващия решиш да си отдъхнеш вкъщи по твоя воля - ще си загубиш работата, а с нея и работните навици (което може би е за добро понякога ;-). Същото важи и за всичко останало в живота, в това число и вегетарианството.

След като изразихме позицията относно същността на дефиницията - нека да разгледаме отделни аспекти на човешкото съществото и позитивите, извлечени (спрямо личния опит) от вегетарианството:

1) Телесно здраве: последната ми кръвна картина даде отлични резултати. Хемоглобинът пролетта ми беше 150, сега е паднал с няколко пункта, но така или иначе никога не е бил висок. Зъболекарката се зарадва, че зъбите ми никога не са били толкова бели. А аз сам се зарадвах на тялото ми, че отново има толкова много енергия за планински приключения, дори и в зимния сезон. За мен това е най-доброто доказателство, а определено през изминалите седмици изпитах само лекота в 10-тината дни, прекарани в планината. Всички останали изследвания, които си правих също давам (за щастие) добри резултати, макар че тялото все още има да прочисти няколко натрупвания (като например остатъци от кортикостероиди, вследствие на големи количества лекарства в ранна детска възраст - астма, кожни алергии и др.). Истината обаче е, че първата година беше много трудна, особено преходните сезони - първо, защото в началото на зимата спрях месото; второ - защото нямах нужната предварителна подготовка, как да се храня правилно (от друга страна без подготовка понякога човек много бързо си спомня всичко) и трето - защото отне време, докато организмът се прочисти и намеря баланс срещу дехидратиране и падане на кръвното (често пъти свързани), предвид че и тялото е нулева кръвна група (счита се за по-зависимо от месни продукти). На два пъти, поради серия от необмислени действия, имах много ниско кръвно по време на планински преходи, но благодарение на добри приятели намирах сили да продължа напред. В заключение обаче сме убедени, че здравето не е вечно, а също така е и съвкупност от много фактори, като например по-балансирано време за работа и почивка, което при мен е далеч от оптималната възможна конфигурация. В заключение: отървах от някои неприятности и подобрих телесното си здраве; спомних си как да готвя вкусно.

2) Ум: често пъти чувам, че много хора биха или са отказвали месото, но вкусът ги връща обратно. Мисли, сънища, аромати, слюнкоотделяне, ръмжене в стомаха. Струва ми се, че това са симптомите на дълбока физическа зависимост. Всеки тръби в днешно време, че търси свобода, но тя, свободата започва от изкореняване на личните зависимости. Когато изкореним въпросния вкус и развием по-висше разбиране, тогава и главоблъсканиците на ума ще приключат. Умът обича да играе игрички и да дирижира сценарии. Ала музиката му фалшива е.

3) Интелигентност: лично за себе си, без да звучи надуто отстрани, се чувствам по-интелигентен през последните години, откакто промених и хранителните си навици. В истинския смисъл на интелигентността, но и във всички други нейни производни. Най-малкото човек разширява кръгозора си и преоткрива свойствата на всичко, което расте свободно сред природата. Съзерцанието не е малко, макар да има и по-висши аспекти.

4) Общност: вегетарианството се оказа за мен процес на социализиране - процес, в който мога да участвам доброволно във всички етапи то А до Я. Макар никога да не съм готвил месо и риба, в годините когато съм ги консумирал - никога не съм участвал в първия етап, а именно - убийството на животно, с цел хранене. За щастие не ми се е и налагало принудително, предвид социалните условия на сравнително изобилие, на което нашето общество има щастието и привилегията да се радва и благодари. Не сме ескимоси. А и да бяхме - и тогава има решение на въпроса. Като вегетарианец бих, а и съм, участвал в засаждането, поливането, беритбата, готвенето, приготвянето и храненето, чистенето - колективно действие на всички нива, което може да се превърне в свят процес. Що се касае до консумацията на месо - имам наблюдение, че процесът предразполага повече към индивидуалност, досущ както хищниците предпочитат да се наслаждават на улова и трапезата сами и необезпокоявани. Ала ние не сме хищници, нито имаме страх от хищните навици, които биха могли да битуват и в нашите тела. Притъпени са хищните зъбци.

5) Екология и ПриРода: получил съм възможност да развия чувство за природосъобразно съществуване и я използвам целесъобразно. Връзката на вегетарианството с аспекта "Природа" е много ключов - човек може да се информира лесно за щетите, нанесени в днешно време, от индустриалните ферми - вредни емисии, употреба на жизнено необходима вода, експлоатация на земеделски площи, чието използване би решило проблеми като световния глад и прочее. Да видим сега, кой милее истински за природата и дали е склонен да жертва вкусовете към, които е привикнал. Впрочем човек може да намери и вегетариански салами, шницели и прочее.

6) Духовност: откровено казано мотивацията ми за вегетарианството винаги е била единствено и само духовна, но умишлено в настоящия текст ще акцентирам върху останалите аспекти. Единствено ще споделя, че човек е много по-омиротворен и чувства връзката си с Всемира по-ясно, защото е прекратил едно от всички възможни насилствени действия. Има и много по-дълбоки истини по темата за духовността и щастието от отречението и почти задължителна им взаимовръзка с вегетарианството, но ще отделим време на въпроса при следваща възможност.


За мен пътят към вегетарианството може би е бил сравнително лесен, защото един ден се събудих и си казах - днес е денят, настъпил е моментът и приключвам. Ала като дете всички ми бутаха лъжици с месо в устата и с часове стоях и не исках да го ям. Риба започнах да консумирам около пубертета, гъби почти никога не съм ял. Към лука и чесъна също съм хранил винаги определени резерви. Просто се събудих един ден и разбрах, че времето е изтекло - времето, в което е било редно да изтърпя нещо, което е извън моята същност.

Рано или късно всеки се връща към истинската си същност.

Добро утро или лека нощ?

04.01.2016г.

Дай Боже да съм здрав и духовно напредващ, за да видите, че не е толкова страшно, дори напротив - човек извлича само позитиви ;-)