Vaisnava sight
Even a single look
from a true Vaisnava
may bring the highest joy
in our small hearts.
Even a single look
from a true Vaisnava
makes you remember the Supreme
attracts you to the All-Attractive One.
A single moment with Vaisnavas
to Infinity equals
undeservedly joyful is my soul
in the search for Vaisnava Love:
in a cycle of Love
even my heart made of stone
into the Gold may melt.
Ваишнава поглед
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да донесе пълно щастие
в мъничко ни сърце.
Дори един единствен поглед достатъчен ще е
на един истински Ваишнава от очите,
за да си спомниш за Върховния,
и привлечен да бъдеш към ВсеПривличащия.
Един миг с Ваишнави
равностоен е на вечността,
незаслужено щастлива е моята душа,
че търси Ваишнава Любовта
в подобен кръг дори
и моето каменно сърце
в Златото може да се претопи.
петък, 28 октомври 2016 г.
Златото на Гауранга
София завита е в сива пелена,
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
слънцето пристъпва на запад
и хоризонта окъпва в сияйна светлина,
а в сърцето е златото на Гауранга.
Златото на Гауранга блести по-силно от милиони слънца...
четвъртък, 27 октомври 2016 г.
Градината на Любовта
Веднъж копаех с две ръце
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
градината на баба ми и дядо ми
и попаднах на камък-сърце.
Приех го за подарък от Майката Земя.
В годините с раница на гръб,
мечтаех за живот сред природа,
къща от глина - земна плът,
камъкът обратно на Земята да върна.
Съдбата следва своя план,
и мигът далеч отложи за мен...
...за да сеем в собствената си градина,
първо от плевелите на ума да я прочистим следва.
Собственик на всеки камък е Майката Земя,
всеки, който собственик не е - нека върне всичко към Нея.
Собственик на Любовта е на Бога Личността,
Градинар в чистата градина и от мен отдалечен.
Две скъпи души са решени да посеят любовта в своя градина,
сред природа да живеят, да сеят и да жънат,
и една мъничка мечта да сбъднат
ценния подарък обратно да върнат.
Да ги благословим!
На Дидо и Деси
8 сърца
Осем сърца
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
лежат под пъстроцветната дъга.
Да бъдат за слепеца скрити,
а за търсещия - открити.
Осем сърца,
посадил е Градинар
във Вечната Градина
на Любовта.
Осем сърца,
изпратил ти е Бог,
чрез пощальон носи ти писмо
и във Вечна Обич се врича да те обича.
Осем сърца,
подарява ти Той,
подарила си Му и ти
твоето единствено сърце!
1000 Слънца* (от Сарвабхаума дас)
О, мое пламтящо сърце
Кой тронът превзе
и възцари се там
в пределите на твоя храм?
Кой е Онзи, толкова могъщ
че изпълва на шир и надлъж
малкото сърце с вечна топлина
по-сгряваща от тази на хиляди слънца...
Най-топлото чувство в този свят
и най-високият волтаж са това
които неминуемо ще разтопят
всичките замръзнали царства.
Игричките на моя ум
са привързани към този друм
по който със стъпки бавни
разбирам Твоите планове славни
за загубен скитник като мен...
О, скъпи, кога ще дойде този ден
когато аз ще разбера по Твоята милост
каква е тази изгаряща огнена сила
с интензитет на хиляди слънца
танцуваща в моята снага
Твоят най-паднал и безполезен слуга...
О, най-скъпи, моля Те прошепни
тайната си в моите жадни уши
дали е като огъня на птицата от жар
превръщаща пепелта на смъртната твар
в сийяно тяло, преродено...
За истински живот определено?
О, скъпи мой, нека виждам Твоето лице
и любовта Ти у всеки лик и всяко сърце!
Моля те, нека във всеки един момент
на Твоята любов да бъда инструмент...
*С благодарности към Сарвабхаума дас за брилянтната поезия на български език. Смирен поклон,
петък, 21 октомври 2016 г.
1000 Suns
Oh, my burning heart,
Who is the One
residing on the throne
of Your temple?
Who is the One
so powerful to fill
the small heart with eternal heat
warmer than thousand sun globes...
The warmest feeling
and the highest voltage
which will melt down
all frozen kingdoms.
All my mind games
are attached to knowing You
and Your glorious plans
for a lost wanderer like me.
Oh, dearest One, please make me understand
what is this burning fire like thousand suns,
dancing inside the body
of the most fallen and useless one?
Oh, dearest One, please whisper in my ears
is it similar to the fire of the phoenix
transforming the ashes of the mortal flesh
into a glowing body, being reborn... for the real Life?
Oh, dearest One, please let me see Your Face and Love in every single Face and Heart.
Oh, dearest One, please, make me an instrument of Your Love.
p.s. Oh, dearest one(s) - you, the one(s) who read(s) - please, make the world understand, if you see the fire inside our cold hearts.
Who is the One
residing on the throne
of Your temple?
Who is the One
so powerful to fill
the small heart with eternal heat
warmer than thousand sun globes...
The warmest feeling
and the highest voltage
which will melt down
all frozen kingdoms.
All my mind games
are attached to knowing You
and Your glorious plans
for a lost wanderer like me.
Oh, dearest One, please make me understand
what is this burning fire like thousand suns,
dancing inside the body
of the most fallen and useless one?
Oh, dearest One, please whisper in my ears
is it similar to the fire of the phoenix
transforming the ashes of the mortal flesh
into a glowing body, being reborn... for the real Life?
Oh, dearest One, please let me see Your Face and Love in every single Face and Heart.
Oh, dearest One, please, make me an instrument of Your Love.
p.s. Oh, dearest one(s) - you, the one(s) who read(s) - please, make the world understand, if you see the fire inside our cold hearts.
неделя, 16 октомври 2016 г.
В сърцето ми Ти пося Любовта
Откакто срещнах Теб,
забравих кой бях аз...
С лека ръка и усмивка на уста
подминавам богатства, знание, сила, слава и красота,
знам в Теб скрита е на вселената Вечността,
в сърцето ми Ти пося Любовта.
Със светлина
оставяш ми следа,
къде да стъпя бос в мократа трева,
....за да следвам Теб.
А щом изгубя Твоите следи,
по светлия път в тъмните гори,
обръщам се и съзерцавам отново Теб
да танцуваш със златните Си Нозе зад мен.
Следвам Теб - Твоята интуиция е моя пътеводна звезда,
всеки подвиг е за Теб е с усмивка и лекота,
с молитва ще се премести всяка планина,
от щастие е всяка сълза
и всяка болка сладка е като мед
и всяка радост потопена е в хладен лед.
Милост е за миг, свидетел ми е пълната луна,
да ме зърнат Твоите очи като слънца,
да зърнат моите наведени очи,
сред небесата от хиляди звезди.
Това е наградата,
за клетника в Твоите Нозе
а чистото злато, което пазиш за мен,
остави за личността, която в себе си е приела Твоето златно сърце.
В настоящето аз осъзнавам Теб,
щом тихомълком с допрени длани обичам златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да обичам, както обичам Теб
и щом тихомълком с допрени длани приемам любовта на златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да осъзнае, че ме обича,
както обича Теб
и както ни обичаш Ти.
Ти си в мен
и ние сме в Теб
и въпреки това
различни сме в еднаквостта.
В сърцата ни Ти пося Любовта!
забравих кой бях аз...
С лека ръка и усмивка на уста
подминавам богатства, знание, сила, слава и красота,
знам в Теб скрита е на вселената Вечността,
в сърцето ми Ти пося Любовта.
Със светлина
оставяш ми следа,
къде да стъпя бос в мократа трева,
....за да следвам Теб.
А щом изгубя Твоите следи,
по светлия път в тъмните гори,
обръщам се и съзерцавам отново Теб
да танцуваш със златните Си Нозе зад мен.
Следвам Теб - Твоята интуиция е моя пътеводна звезда,
всеки подвиг е за Теб е с усмивка и лекота,
с молитва ще се премести всяка планина,
от щастие е всяка сълза
и всяка болка сладка е като мед
и всяка радост потопена е в хладен лед.
Милост е за миг, свидетел ми е пълната луна,
да ме зърнат Твоите очи като слънца,
да зърнат моите наведени очи,
сред небесата от хиляди звезди.
Това е наградата,
за клетника в Твоите Нозе
а чистото злато, което пазиш за мен,
остави за личността, която в себе си е приела Твоето златно сърце.
В настоящето аз осъзнавам Теб,
щом тихомълком с допрени длани обичам златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да обичам, както обичам Теб
и щом тихомълком с допрени длани приемам любовта на златното сърце,
което тук пред мен стои и изпратил си да осъзнае, че ме обича,
както обича Теб
и както ни обичаш Ти.
Ти си в мен
и ние сме в Теб
и въпреки това
различни сме в еднаквостта.
В сърцата ни Ти пося Любовта!
събота, 15 октомври 2016 г.
Свръх СъЗнание
Свръхсъзнанието е отвъд
материалния мироглед,
на кръга ясен Познавач
в минало, настояще и бъдеще...
Капка Свръхсъзнание,
на челото ти да капне,
в миг ще отвориш зрение
и равнодушно с усмивка
ще погледнеш в очите
на радостта дългоочаквана
в сълзите на тъгата писана
на пътя - дълъг и трънлив
на вечното Себе в свят променлив
на минал-о, на-стоя-ще и бъде-ще...
материалния мироглед,
на кръга ясен Познавач
в минало, настояще и бъдеще...
Капка Свръхсъзнание,
на челото ти да капне,
в миг ще отвориш зрение
и равнодушно с усмивка
ще погледнеш в очите
на радостта дългоочаквана
в сълзите на тъгата писана
на пътя - дълъг и трънлив
на вечното Себе в свят променлив
на минал-о, на-стоя-ще и бъде-ще...
На прага (пред отключена врата)
Пълната луна ми е свидетел,
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.
Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.
Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...
Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.
Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.
Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.
Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.
Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...
Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.
Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.
Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...
Потокът на взаимността
Кога спира потокът на взаимността,
да тече пред твоята врата?
С примес ли е чистата вода,
ако потокът иска да те отрови,
или изчака докато му се поклониш,
за да продължи дейността си - да тече:
на потока ще му бъдат пресушени чистите води.
Да коленичиш и да протегнеш молитвените длани
в шепа, да напълниш, да благодариш и да отпиеш
на потока да се поклониш,
но ако откажеш ти:
потокът ще пресуши своите води.
Да даваш, за да взимаш...
Да спреш да взимаш, за да не даваш...
противоестествени състояния са
за "Потока на взаимността"
да тече пред твоята врата?
С примес ли е чистата вода,
ако потокът иска да те отрови,
или изчака докато му се поклониш,
за да продължи дейността си - да тече:
на потока ще му бъдат пресушени чистите води.
Да коленичиш и да протегнеш молитвените длани
в шепа, да напълниш, да благодариш и да отпиеш
на потока да се поклониш,
но ако откажеш ти:
потокът ще пресуши своите води.
Да даваш, за да взимаш...
Да спреш да взимаш, за да не даваш...
противоестествени състояния са
за "Потока на взаимността"
Капка Чиста Любов
Чистата Любов е Божествено измерение,
капка, от която донасят ни безкористните учители на любовта.
Срещнеш ли един от тях - винаги в сърцето му благодари,
той е дошъл тук - и на теб да помага и да служи.
Той винаги търси най-доброто за теб,
и дава ти го, без да си поискал сам,
винаги е там - посреща те с усмивка в радост и тъга,
когато си на дъното или на върха.
Истината и да боли,
поднася ти я с лекота,
тихо, далеч от чуждите уши,
така че - да те вдъхнови.
Всички усилия полага,
с мекота да стопли студеното ти сърце
и да успокои нагорещения ум,
без насилие влага в теб всяко свое усилие.
"Ти както пожелаеш направи,
а за мен ако искаш забрави"
Приятел, брат или сестра, мъж или жена,
в едно или в друго семейство - чистата любов е отвъд материалността.
Приятел е и на най-големия ти враг,
с магическа пръчица омиротворява всички противоречия,
пазител на твоите тайни,
и оплакващ твоите грешки,
дори и с огън и острота да го нараниш
най-близкият вината в себе си ще намери.
За теб чистият другар остава си без план,
и в трепет очаква с делата си да го покориш,
готов е да пожертва правила и предписания дори,
да пренебрегне ритуал, дадена дума и чест,
защото знае - любовта отвъд материалността се покои.
Дава,
без в очакване да търси и да взима...
Приема,
без в забрани и планове да те оплита...
Подобна личност висша благословия е.
Капки от чиста любов капят,
небесен дъжд вали,
когато вдигнем глава - виждаме от тях само най-близката....
На теб благодаря от все сърце!
капка, от която донасят ни безкористните учители на любовта.
Срещнеш ли един от тях - винаги в сърцето му благодари,
той е дошъл тук - и на теб да помага и да служи.
Той винаги търси най-доброто за теб,
и дава ти го, без да си поискал сам,
винаги е там - посреща те с усмивка в радост и тъга,
когато си на дъното или на върха.
Истината и да боли,
поднася ти я с лекота,
тихо, далеч от чуждите уши,
така че - да те вдъхнови.
Всички усилия полага,
с мекота да стопли студеното ти сърце
и да успокои нагорещения ум,
без насилие влага в теб всяко свое усилие.
"Ти както пожелаеш направи,
а за мен ако искаш забрави"
Приятел, брат или сестра, мъж или жена,
в едно или в друго семейство - чистата любов е отвъд материалността.
Приятел е и на най-големия ти враг,
с магическа пръчица омиротворява всички противоречия,
пазител на твоите тайни,
и оплакващ твоите грешки,
дори и с огън и острота да го нараниш
най-близкият вината в себе си ще намери.
За теб чистият другар остава си без план,
и в трепет очаква с делата си да го покориш,
готов е да пожертва правила и предписания дори,
да пренебрегне ритуал, дадена дума и чест,
защото знае - любовта отвъд материалността се покои.
Дава,
без в очакване да търси и да взима...
Приема,
без в забрани и планове да те оплита...
Подобна личност висша благословия е.
Капки от чиста любов капят,
небесен дъжд вали,
когато вдигнем глава - виждаме от тях само най-близката....
На теб благодаря от все сърце!
Чистата вода
Чистата вода,
е като речен бързей,
окъпан в твърдостта на омекналите камъни
и острия аромат на зареждащия въздух.
Чистата вода,
превръща се в блато на мига,
когато се откаже пътя си да продължи
към океанските води.
Във вода плуват нашите дела
и взаимоотношения...
е като речен бързей,
окъпан в твърдостта на омекналите камъни
и острия аромат на зареждащия въздух.
Чистата вода,
превръща се в блато на мига,
когато се откаже пътя си да продължи
към океанските води.
Във вода плуват нашите дела
и взаимоотношения...
Златна есен
Сутрешна разходка в парка,
съзерцание
на яркото синьо небе
и златните есенни листа.
Нима златото не би блестяло,
прегърнато от бели облаци?
Нима небето не би сийяло,
ако върху него рисува черна буря?
Синият безкрай е приел най-красивата златна перла,
на чийто фон синьото е все по-дълбоко и по-дълбоко...
Златото лежи в скута на дълбокия небесен океан
и искри, искри - все по-ярко и все по-ярко...
Абсолютно богатство в различието
красотата и привързаност в единството.
Радостен тогава бях, че сме деца,
деца на Божествената Любов,
на Божествените Майка и Баща,
които са отвъд, а и в нашите сърца.
Слепец съм - виждам любовта в природата,
ала остава скрита тя за мен в човешките сърца.
Най-висшата форма на любовта,
макар да обичаш - да останеш настрана.
петък, 7 октомври 2016 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)