Сутрешна разходка в парка,
съзерцание
на яркото синьо небе
и златните есенни листа.
Нима златото не би блестяло,
прегърнато от бели облаци?
Нима небето не би сийяло,
ако върху него рисува черна буря?
Синият безкрай е приел най-красивата златна перла,
на чийто фон синьото е все по-дълбоко и по-дълбоко...
Златото лежи в скута на дълбокия небесен океан
и искри, искри - все по-ярко и все по-ярко...
Абсолютно богатство в различието
красотата и привързаност в единството.
Радостен тогава бях, че сме деца,
деца на Божествената Любов,
на Божествените Майка и Баща,
които са отвъд, а и в нашите сърца.
Слепец съм - виждам любовта в природата,
ала остава скрита тя за мен в човешките сърца.
Най-висшата форма на любовта,
макар да обичаш - да останеш настрана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар