На прага (пред отключена врата)

Пълната луна ми е свидетел,
на прага на Твоите Врати застанал бях,
ала последното стъпало високо си остана,
за затворените двери на моето нечовешко сърце.

Твоето Сърце е Храм,
със широко отворени врати,
за всички просяци и светци,
дори и за забравили за Теб души.

Всемилостива и Всеблажена е Любовта Ти,
ала знаех, че ако сега видиш мен ще Те заболи,
макар за среща с всеки да копнееш Ти...

Любовта изисква понякога смирено да останем настрана.

Любовта е и към всички мънички сърца,
Любовта е и към Господаря на всичките сърца.

Любовта изисква своя светъл лик тихо да проявим...