сряда, 10 май 2017 г.
8 каменни сърца ще изглади Любовта във Вечността
Потърсих под пъстроцветната дъга,
над равния хоризонт извиваща снага,
и намерих за минути 8 каменни сърца...
Откраднах ги от далечната казахстанска земя...
Търсих, за да удовлетворя най-скъпата молба,
ала единствено желал съм лек за своите сетива,
и сега, когато далеч е веч чуждата молба...
Връщам обратно откраднатите 8 каменни сърца на Майката Земя...
Човешките сърца - каменни са те,
тежки, груби, с остри ръбове,
досущ като планински върхове...
Стиснеш ли ги в ръка - нараняват те с острота...
Потапят се те в бързата странджанска река,
която ще отмие замърсяването на желанията
и ще ги изглади напълно до чистота...
Всичко, което не ни принадлежи, ще отнесе чистата вода...
Търси път малката река,
за да се завърне обратно в Голямата Вода,
там, където вечно жаждата ще утоли....
Завръщам се към Странджа от далечните земи...
Гладкото сърце от Странджа е сърцето на Любовта,
допирът с него носи мекота и лекота,
водата изглажда камъкът по Пътя към Любовта...
Любовта към Всевишния изглажда нашите сърца...
Странджа преди 5 години животът ми промени
и книга с колесница, воин и колесничар ми подари,
със Заедност, Сила, Мъдрост и Любов преди 3 години ме дари...
С написани в пясъка Сияйни Имена преди 2 години ме озари...
Днес, освободи моята душа и напълни моите очи за прошка със сълзи,
които пътуват вече към разтопеното злато на Майчините Води...
Гладкото сърце е сърцето на преданността,
преданността към Всевишния и всички Негови Деца...
Човешките ми ръце намират каменни сърца,
Божествените ръце даряват ни с Любовта...
Пред Златните Води на Майка Ганг стоях като слепец с каменно сърце,
а в Странджа, на брега на синьото море, чувствам Нежните Лотосови Ръце...
19.04.2017г.
...държащи раковина и лотосов цвят...
08.05.2017 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар