Даването!

Даването!

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава най-доброто от себе си, като мъничко дете, което на баща си непотребни подаръци всеки ден дарява, ала приема ги бащата с най-голяма радост в сърцето, защото приема той любовта на своето дете.

И когато детето порастне и узрее - в миг ще разбере, на кого какъв подарък редно е да дари. Тогава бащата действително ще удовлетвори.

Всеки що в сърцето си капчица добро има - дава. Дава, без да очаква да получи, най-добре да забрави, че някога ще получи... и тогава в миг ще получи усмивка от детето, което търси и което даването ще приеме и наистина в сърцето си ще оцени.

Децa, деца - това е нашата вечна и усмихната същина...