Срещнах Теб!

                На 25 годишна възраст се преродих за Нов Живот, за Теб и за Вярата!

                Животът и Смъртта вървят ръка за ръка, в без-конеч-но (от конец – край) кръг-о-во движение около центъра на Космоса... Кръг-О-Врат-а!

... Или Спас-ение за Душата, в Мига, в който Духът ще напусне Тел-О-то и ще се присъедини към Цялото... ще се насочи (в своята Цял-ост) към Цел-та!

                Трамвай Желание (3).Отново Тук и Сега! ("Тук и Сега" е случващото се на "привидна материална платформа или това, което виждат очите и останалите сетива)

                Бързай! Металът изскърца свирепо под спусъка на спирачките – добре познат знак да побързам. След минути вратите пред мен се отвориха – представях си сцена от известен филм, в която главният герой е за-ключ-ен между двата свята, в очакване да намери Ключа, отварящ Пътя. Матрицата. Преминах през Безвремието и се върнах в На-Стоя-Ще-то.

             

                Под земята (5). Отново Тук и Сега!

                Скочих вътре, заедно с трите момичета от спирката, които се подсмихваха скришно. Денят е 30.03.2013г., часът около 18.05...

                В 18.08 слязох по стълбите, през подлеза, в очакване на следващия влак. 7 дълги минути. Бързах. С всички сили. Достатъчно време за размисъл или време да споделиш всичко, което искаш със заобикалящата те среда и да обмениш любов със себеподобни и далечни. Колко малко време, а всъщност толкова много възможности. Понякога ги губим. Хората. Вдишвах и поглъщах Цялото, издишвах и се сливах с Цялото. Миризмата във въздуха на подземната железница не носеше Живот...

       
                 Отново Тук и Сега!

       
                 Минутите преди 18:00 часа и потеглянето на трамвая от спирката на колелото и скока ми бързо в него: гледах назад – стълбовете се нижеха един след друг, а зелена трева, дървета и пешеходци завършваха композицията. Бързах към Балкански или Sofia City Center, както се нарича днес... Едни от първите ми бебешки снимки с баба на колелото, където по-късно дядо и внуче се учеха да ритат топка, докато в двора, под черешите, растяха кокичета. Още тогава трамваят обръщаше звучно на колелото. За-ключ-вам, тичам и го хващам...

               

    Блаженство (4). Там! ("Там и отвъд" е духовната платформа и случващото се в сърцето)

                Блаженство! Обля ме вълна от блаженство! Радост. Щастие. Защо? Взирах се в небитието, съзерцавах някъде Там, в пространството, когато внезапно ме обля вълната. Цялото блаженство на Света. Пеех наум. Усмихвах се наяве. Напълно безпричинно, дори се засрамих от широката озадачаваща и весела усмивка. Опитах се да прикрия лицето си с ръце...

       
                Срещнах Теб! Радост ли бе или Слабост?!

               

    Предистория (1). Там!

                Историята е дълга, но ще се опитам да обобщя – в един сумрачен септемврийски залез, баба ми е трябвало да се срещне с един шофьор, неправомерно управляващ своя автомобил в нетрезво състояние, върху една пешеходна пътека, на метри от дома й. Заради насъщния! Заради един хляб, свада и пустия инат да има хляб непременно... защото не е бил купен по-рано. На-Същ-ният! Така поне предполагам. От баща ми наскоро научих, че часове по-рано е получил предупреждение (или възможност), влизайки напълно несъзнателно в една хлебарна, без да знае защо... Но не е купил нищо. Не е купил насъщния хляб. Излишно е човек да се обвинява, знаците идват да ни покажат, че всичко е писано и от се изисква единствено отдаване и приемане на Върховната Воля. Но и винаги имаме възможност да облекчим съдбата...
                 Баба ми е излезла до магазина да търси насъщния хляб и се срещнала с Емил от Овча Купел.  Утре впрочем, имам среща с един друг Емо от Овча Купел, във връзка с реновацията на една детска градина. Дано да бъде за добро. А не е ли животът кръговрат? Децата са в началото, а възрастните в края. Бог да прости на Емил и на баба.

                Злополуката доведе жената до множество физически страдания, които тя с борбен дух приемаше смело. И не се предаваше лесно, търсеше Живота.

                По-късно отведохме баба в болница, но за нейно щастие отказаха да я приемат, защото животът й не беше пряко застрашен, досущ както беше, след като я изписаха преди две седмици, след неколкодневен престой. Нека най-доброто да стане. Нужни ли са острите ножове на много болен човек, с малко оставащ живот, при положение, че е възможно да получи домашна любов?!

                Мислех си от няколко дни за доматите, дали дядо ще ги посади. Баба и дядо обичаха градинката си... Второто житейско дело бяха посадените от дядо домати. 

               

Св. Не-Деля (2). Отново Тук и Сега!

Мина време, но в последните дни положението се влоши, в четвъртък тате ми се обади в ранни зори. Да бързам. Не се случва често. Всъщност може би се случва за първи път. Побързах – след час носех документите и прекосявах площад Св. Неделя, насочен към Съдебната палата. Свърших работата, разгледах набързо сградата и се запътих към църквата. Запалих свещ и се помолих за Спасение и Любов! Изпълнихме си първото дело – пуснахме новото дело. Макар това едва ли да има значение в момента.

Пречистване (6). Отново Тук и Сега!

Чешмата. 18:30. Естеството на Нещата. Излезнах от тунела на метрото в кв. "Надежда" и застанах пред чешмата в уречения час. Качвайки стълбите тежък глас ми проговори наум. Дори картина се яви в съзнанието ми. „Тя вече почина!” – беше бащински глас, но не беше земният ми баща, а Бащата...

Човекът, с когото имах среща, дойде със сина си, подаде ми кутията с декубиталния дюшек, за който бях дошъл, преброи парите, които му предоставих и на раздяла получих обезпокоено, но уважително: „Дано жената се оправи!”. Не отговорих, не от липса на възпитание, а от липса на думи... Знаех, че вече беше напуснала тялото.

Ричард  Паркър (името на тигъра от "Животът на Пи"), моят Страх (и фалшиво его) е Тук, преодолявайки го, пред мен ще се открие ден блажен и формата на Бога.

У дома (8). Там!

Тате ме помоли да отида до Надежда, вместо него, за да остане Там. Тя дишаше много тежко.  Леля е излязла навън да изпрати докторката, която дойде да я види, дядо също е бил за минути навън. Само тате е бил Там. Каквото бе и неговото желание през последните дни. Последните седмици. Вероятно и повече. Както повелява според него дълга на Син-а. Дълга на всеки духовно цивилизован човек. Да се погрижи за последното пътуване на своите близки.

Отново Тук и Сега!

Сплотихме се – например дядо с брат си забравиха кавгите. Жертвоготовна, както винаги, баба се жертва за всички нас, за да потърсим (намерим и възстановим) връзката помежду си.

Връзката с Цялото започва отвътре – навън... и минава през връзката с всеки дъх на Бога, мушицата на стъклото, човекът до нас, цветето от баба на бюрото...

Един добър, в моите очи, войн потегли по своя път, изпълнен в Цялост! А не е ли всеки един добър в очите на Бога? Колкото по-рано заживеем с мисълта в сърцето, толкова по-рано ще обърнем внимание на доброто около нас и ще спрем да се „оглеждаме” в недостатъците на заобикалящия свят. С баба ми дарихме сума за хора, пострадали от бедствие, преди десетилетия, отгледа ме, помогна ми да се справя с астмата , четяхме „Под Игото” (тогава, както и сега отново...) или гледахме градината. От нея имам подарък сини очи и червени "доматени" бузи.

Прощавай бабо, ако не съм бил добър! Прощавай Господи, ако не съм бил добър!

Господ-а или Госпож-и, бъдете Бог-ати!

Всички ние сме Гости Тук и Сега, на тази Земя!

Живей в Любов, с При-Род-а-та! Духовната природа! Ние сме Едно!

*Макар и разделени в единното цяло като индивидуални личности (допълнение: 2017г.)*

Миг на смъртта (7). Отново Тук и Сега!

18:45. За последен път излизах от подлеза. Забързах по улица „Димитър Хаджикоцев”. Имах пропуснато повикване от майка ми. Изведнъж й прилошало, обадила се, за да разбере какво става и научила, че баба е издишала последния си дъх. Беше й като майка. По обясними причини - да не срещнеш никога своята майка не е лесно. Не реагирах, вече знаех. Спомних си за Иван, когато той си отиде. И той беше много близък на майка ми.

Малката Хриси попитала, къде съм и разбрала, че съм при бабата и дядото отвърнала: „Тя отлетя нагоре като балон!”. След два месеца отново питаше къде е, забравила вече своето прозрение.  Но за мен отговорът вече беше известен.

Тъгувах, и все още тъгувам, но същевременно се и радвах и все още се радвам на срещата й (ни) с Бога. Истинско щастие е, ако човек успее да слее тъгата и радостта, черното и бялото в единство. Разединението е само в нашия материален ум, макар разграничение да е нужно от духовната интелигентност (допълнение: 2017г.)

Вълната  блаженство от 18:05 се оказа, че е (приблизително) истинският час на смъртта. Усетих, че нещо става, че пространството се раздвижва, че Бог я прибра при Себе Си. Почувствах гъдела, допира, въздуха, аромата... почувствах я част от Цялото.

Почувствах нейното С-Бог-Ом!

Кончина или конец (край)?!

На сутринта играех с Кон-ец. Не случайно траките са изпращали своите воини, заедно с конете им. Към Края на Безкрая.

           
            Знам, че историята ще прозвучи нереална за повечето читатели, както и за щрауса спасението от тигъра е да зарови главата си в пясъка... но решението е да отворим очите си.

Бог и Баба (9). Там!

Ние сме Едно, родено от Нула, устремено към Осем, завършващо в безкрайност!

Отвъд Нулата на материалния Кръг-О-врат:

1, пръв, прав, единен, едно с цялото;

След последен дъх:

Следва ден за твоя дух;

душата ще се върне при трансцеденталната Нула
две нули са знак за безкрайност (8) - обратно при Бога.

„Ба” е душа (старобългарски)! Баба е велика душа.

СРЕЩНАХ ТЕБ! ХВАЛА ТЕБЕ ГОСПОДИ! Хвала Хвала! (10)

Бог да прости баба ми и да донесе Мир на душата й, както и на всички пътници към Него, плаващи между Тук и Там, Сега и Завинаги! Прости нам греховете. Покажи Пътя на всички свои Души! Колко много имам да науча, за да преплувам океана... (мислеше си Пи, в неговия Живот: "Животът на Пи" като едно пътуване към себе си и борбата с тигъра на фалшивото его). След дни срещнах на улицата църковния послушник Евгени, на същото място, където ме заля вълната от блаженство... Същият послушник от църквата в Лозенец, където се състоя християнския ритуал по изпращане на Баба Там и Отвъд... макар вече душата да беше освободила временния си дом и да беше "изпратена" напред... чрез Божията Милост...

С уважение Ваш, господ-Ин Весел-Ин (търсещ вътрешното)!

Числата в скоби в началото на всеки абзац указват последователността на действията. Може да изглежда хаотично, но смисълът не винаги е вързан последователно с хронологията на времето и пространството.

При – К Л Ю Ч – ение

„Животите ни не ни принадлежат. От утробата до гроба ние сме свързани с други...”

                Кога: Ивановден е! „Бог е милостив” днес, но и не само днес?! Св. Йоан Кръстител предрича Богоявление – „Божа благодат”!

                А вчера беше Йордановден! Говори с Нея, говори с Водата! С всяка капка от нейното цяло – почти цяло тяло, изпълнено с вода! Про-Свещ-ение, нощ, в която небето се отваря! Пламък от свещ в тъмна нощ! Говори с Нея! Водата е Жива!

                Къде: Най – студеният и най – топлият миг: представих си и усетих, както ми заръча гласът от диска. А навън зимната нощ беше истинска, досущ като топлината под кожата ми. Досущ като скок в ледената вода, за да грабнеш геройски кръста.

                Какво: Забравил за Мига, но готов да пиша разказ за „Carpe Diem” – парадокс! Напоследък мислех за Кръг-о-врат-а, кръга, вратата, времето, безкрая. Мислех върху проблема, забравил за решението. Време е за малко (малки) чудеса. В На-Стоя-Ще-то!

                Тук и Сега: Забравил за ключа, мислех, че той е далеч, а всъщност беше толкова близо – получих го заслужено или не, след пълноценен миг, изпълнен с чудеса. Затворих последната страница от книгата, която четях след престоя ми в Белоградчик досега и Кастанеда отвори портал, врата, поредната, зад която грее светлина и през чиято ключалка се прокрадва лъч.     От – Ключ – их затворена врата? Отговор на въпрос, и получих отговор: „Нямам формула”. А Формулата се крие в Мига, в който два кръга намерят безкрайността, докосвайки се във „Ф”, в „Осморка (8)”; в Мига, в който две сияйни тела се докоснат в Миг на Истина. Миг, в който намерят ключа и отключат затворена врата, без да искат или знаят – просто чудеса, в миг на чистота. Нито повече, нито по-малко. Един ключ, но много отговори, след престой в кратък пристан. Докато Орелът извърна в Миг глава настрани, намерих време „за свобода”.

„Каквото и да направиш, то няма да е нищо повече от капка в бездънното море.” – продума уверено пазителя на реда, на системата, на матрицата.

                Кръг – О – Врат... Безкраен , всеобхватен, безспирен кръг, въртян от Времето и подложен под неуморимите унищожителни удари на Час – О – В – Ника... Кръг, а в средата му Врата, Лъч светлина  - Ключалка, търсеща Ключ! Два кръга от Безкрайност, Осем, Космос, Космос от Светлина, през който се прокрадва Лъч Светлина! А зад вратата – ново пространство, нова врата и още светлина!  Ако намериш своя клЮч! 

От- КлЮч-И    Без-край-ността!

                Кръг – О – Врат... Окото на Орела, което се сгромолясва върху теб и те разкъсва на парчета! Нито повече, нито по-малко.

„Вярвам, че смъртта е просто врата. Когато тя се затвори, друга се отваря...” – отекват думите на Сонми-451 във безкрайната вечност!

От- КлЮч-И    Без-край-ността!

Сънувах чуден сън – преминах тесен, несигурен, клатещ се мост над тъмна и суха рекичка... за да се окажа на върха на долина – зелена, вглъбен в хоризонта... омагьосан червен прах витаеше в низината, над реката, носен от вятъра! Пожар, но не истински, а в душата!  Готов да изгори всички мостове, дори и Карлос Нагуалът да се наложи да търси нов път; да пресуши реките, за да се напълнят отново изобилно с бистра вода. Седях с група от воини и се наслаждавах на Мига, Мира и бурния вятър, лишен сам по себе си от страст.

                Събудих се – книгата на Кастанеда лежеше до мен, в леглото. Йордановден е! Ще пиша, ден: Не – деля е!

                А утре е Ивановден – ден понеделник, ден за Благодарност – Тук и Сега! Може би, повлиян от книгата, дали в реалност или не, прекарах Ивановден в красив сън, който от-КлЮч-И в мен Ново На-Чал-О.

Благодаря за КЛЮЧа!

Благодаря и на Водата и на Мига, Тук и Сега!

                 

                Време е за сън(уване) и чудеса...

„Но какво е морето, ако не множество капки?” – отговори „Нео” от Ню Сеул.

На следващия ден, получих нов знак – пожелание за: „при-КЛЮЧ-ения!”

Животът е При-КЛЮЧ-ение!

Съд-Ба-та е съд за душата! Съд – с добра или лоша приСЪДа! Съд,пълен или опразнен от Вода!

Съставен от Вода и Воден от Вода... Води ме моя Вода, през Водици към моята Съд-ба, към морето от капки!

“Истината е Една. Нейните версии са илюзии!” – Сонми-451

                Езикът е създаден, за да помни и напомня, а не за да говори, досущ както водата знае, слуша и попива, и отдава, но без да продума. Съзнанието говори, а думите бърборят.

07.01.2013г.

БОГ-атството в Печал-Ба ли се крие или тя носи печал за душата? 

Любов или оБич?

Господ-Ин-ът е Ед-Ин!

От- КлЮч-И    Сърцето си! 

Род-ени сме да намерим клЮча за разкъсаното цяло тяло от плът и кръв. Нека ни върви по Вода - тя води към Един-ство!

С любов, ваш Весел-Ин.

14.06.2013г.

2013, Time to live in Love & Light

Орлите и хората с криле - Орлов Мост 2012

Преди точно една година на Орлов Мост полетя любовта на хората към природата, заедно с Орлите, в защита на при-Род-ата, гражданските права, върховенството на закона, държавността, устойчиво развитие без задкулисни игри и мира...

Пламът на Орлов Мост извлече от мен следното писание:

Орлово гнездо и полет над българската гора (на хартия)

Една година по-късно или какво научих от Орлов Мост?! Вярата, че ЗаЕдно можем повече по пътя към светлото бъдеще!

Уроборос - Животът е Без-Краен Кръг-О-Врат?

... по пътя на "джива-атма" (живия дъх) към истината за себе си и своя дух ...

Краят е начало, а началото - край... 

Изключи Без-Край-ността, от-КЛЮЧ-и СЕ–БЕ СИ!

Тук и Там - Сън в тиха нощ

Всичко започна с много силен насрещен вятър, оказващ прочистващо въздействие върху ума, забавящ крачките върху асфалта. Съзнанието остави тялото и се пренесе в снощния сън:

...в медитация духът се откъсна от тялото и се повдигна във въздуха над него, заемайки съвършена поза: брадичката - леко повдигната, ръцете извисени към небето, гръбнакът - изправен и спокоен, краката - сключени в лотус. Светлина засия в картината. Съвършената поза бе постигната с абсолютна лекота и липса на съпротивление, сама без усилие. Аз съм наблюдател и ни грам повече - виждам отстрани издигнатото си тяло или по-скоро въздигнатия си Дух над каменното тяло, в контраст със съвършено изваяният Дъх от Божествена Искра...

Вятърът утихна, връщайки ме обратно Тук и Сега. Крачех бързо върху топлия асфалт, от двете ми страни се редуваха спретнати къщички със запустели обрасли дворове. Кокошките се бяха снишили, заради вятъра. Витошкият връх, Камен Дел бдеше зорко от високо, колите се стрелваха една след друга по Софийското Шосе, забързани към новия мол. Отивам да засадя първите си домати...

Благородна и живителна е светлина - често пропускаме да погледнем навътре в нея, забравили че всички картини около нас са нейно дело и без нея - мрак ще царува. В един ден - ще заобичаме себе си, себеподобните, единството в природата и Бог... Иска ми се да бъда там.

Forbearance - the test of saintliness (Inspiring Stories by Swami Sivananda)

A spiritual aspirant once went to a certain saint and said:"Sir, tell me the means by which I may obtain a vision of God."
 The saint advised him to retire into seclusion and apply himself to uninterrupted prayer for one full year.
"On the completion of the year", the saint further advised, "after having thoroughly subdued and annihilated your egoism, come to me after taking a bath."
According to this advice of the saint the aspirant started prayer in right earnest.
A sweeper used to come to sweep the ground around the hut of the saint. On the day when the aspirant was to complete his one year of Sadhana, the saint called the sweeper aside and, mentioning the place where the aspirant was living, said, "There is a person engaged in worship of God at that place. When he finishes his bath this morning, scatter dust over him with your broom."
The sweeper did as he was instructed. This upset the aspirant very much. In a fit of anger he ran after the sweeper to beat him.
"The scoundrel has thoroughly defiled me." he said, and taking bath for the second time, came to the hermitage of the saint. "Sir, one full year has been compeleted since you gave me your instructions. May i now have the privilege of having the vision of the Lord?"
The saint replied, "Child, your mind is not yet subdued. Even now you run in anger to bite like a venomous snake. Go and worship for one year more and destroy the mind."
The aspirant therefore retired again and engaged himself in prayer for another year.
On the year when the second year was to be completed, the saint instructed the sweeper to touch the aspirant with his broom when the latter finished his bath. The sweeper did exactly as he was told. This time the aspirant did not run after the sweeper to beat him, but rebuked him with harsh and unbecoming words. Then, taking bath again, he went to the saint wit his prayer for the vision of God.
The saint said,"The serpent of your mind even now emits terrible and fearful hisses. How can you expect to see God without killing it? Go and apply yourself to your practice of prayer for another year. But take care, if you fail in the test the next time, God will not favour you with His vision."
This time the aspirant carried on his spiritual practices with great determination. On the day when he was to complete the third year of practice, the saint asked the sweeper to throw upon him the entire lot of dirt that he had collected that morning. The sweeper carried out this instruction also, but the aspirant had now conquered anger. Bowing before the sweeper, he said with unaffected humility, "Brother, you have done me a great favour. Had you not done this, now could i have freed myself from the grip of anger? I thank you from the bottom of my heart."
Then, once more the aspirant approached the saint. The saint blessed and initiated him. The aspirant did rigorous spiritual practice according to the advice of the teacher and soon had the vision of the Lord.

Swami Sivananda

Животът е приКЛЮЧение ("Животът на Пи")

Животът е приКЛЮЧение, а "животът на Пи" е великолепно и ирационално, далеч от безкрайността на математиката...

Преди седмица-две, в топла зимна нощ озаглавих кратък текст със същите думи, с които започвам впечатленията си от филма, докато превъртам неколкократно различни сцени, слова, опаковани във вълшебна музика.

Трейлъра на филма ме грабна още преди време, но гледането ми се размина на косъм. Цял ден разсъждавам върху рисунка на тема "Животът е Приключение", а решението дойде внезапно. Случайно вечерта ми попадна саундтрака и реших да потърся в замунда, дали вече има качена версия, с прилично качество. И ето ме тук, след двучасов диалог в една лодка между Пи и Ричард Паркър, макар и това да не е първият разказ на подобна тематика.

Изгубили сме вярата в приказките и малките чудеса на живота, обвити в сивото ежедневие, граничещо с ерес. Понякога имаме нужда, дори животът да започне отначало, да получим нов (дали пореден) шанс... да повярваме!

Подарете си една история - изпълнена с красиви гледки, създадени от Създателя - за живота, любовта (да, но всеобхватната); за привързаността, с която човек трябва да скъса и необходимите раздели, за да намери своя Път; за лишенията, водещи човек към простата истина, лишена от сложност, но дарена с богатство и комплексност и задоволяването на личните елементарни нужди, отключващи спонтанност и чистота в действията; за красотата, с която се сливаме, ако я потърсим; за границата между пътя напред, самотата и оцеляването. "Дори и да не може да се докаже", пътят към истината, е изпълнен с вяра, любов, благодарност и сбогуване с всички затворени врати, които хлопват зад гърба ти, докато крачиш из "къщата с много пространства"...

Остави се на течението и ще намериш своя път през дълбоката вода, дори и да се чувстваш сам - цяло-то е заедно с теб... Всичко тече! Запази надеждата и ще получиш знаци, които да те водят.

Както ми беше написал един приятел преди доста години: "Мисли за най-ценното в живота!". Дори и да не съм се вслушал тогава, никога не е късно да го направя днес. Същото важи и за благодарността, защото неволно може да пропуснем момента, в който се налага да се сбогуваме... Живей тук и сега!

God is great!

2013-09-25:

Дали Ричард Паркър живее във всеки от нас, дали той е символ на нашия страх, на нашето его, с което живеем ден след ден ?!

Трябва да се изправим срещу него и да по-МИР-им острите му, като бръснач, зъби и нокти, в чийто капан сме за-КЛЮЧ-ени.

Успеем ли да го о-Мир-о-Твори-м и да го из-Лек-уваме - и сме все още живи след бурята - ще ни очаква пъстроцветна дъга и попътен вятър към бленувания бряг.

На добър час!