Творецът и двамата му архитекти

На върха на планината,
любувам се на творението Твое,
Велик Творец и Архитект.
Мащеха е майката земя
за бездомника от кръв и плът...

На покрива съм на небостъргач,
близо до сиво-сини небеса,
за да се любуваш Ти на творението,
от ръката на човека-архитект.

В очакване на новия ден,
мракът ще потъне в плен,
на светлината, стъпваща по златна пътека,
върху океана от безбрежни и немирни води,
над тях диша синьо-сив облак, извисен в синева.

3 години вегетарианство?

Наскоро ми дойде ми отвътре да споделя лични впечатления от хранителния режим, към който се върнах преди около три години. Целта е споделяне на информация за приятелите, които се интересуват по въпроса, но по една или друга причина проявяват резерви, скептичност или страх. Ни най-малко целя себично самоотразяване, нито конфронтация с приятели, приели различни хранителни навици - всеки има право на личен информиран избор. Надявам се да се получи успешен текст, спрямо конкретните поставени цели.

Дефиниция за вегетарианство: често получавам следния въпрос: "Ти от кои вегетарианци си?". Следва широка усмивка - за мен има само едно определение за вегетарианството и то изключва консумация на: месо, риба и яйца. В моя случай, в по-широк кръг попадат и гъбите, както и лука и чесъна, но върху последните три вида растения (макар гъбите да не са растения) няма да се спирам умишлено. Макар да има разлика между месото, рибата и яйцата - за мен те попадат в обща група, защото са живи същества (или техни производни). Това е и причината, лично за мен, дефиницията за "полу-вегетарианци" да не е особено акуратна. Досущ както след завършване на висше образование получаваш диплома за "цял архитект", вместо за "полу-архитект". Реалистично е човек да се откаже и поетапно от месото, рибата и яйцата (така се случи и при мен), но с ясното съзнание, че ще се откаже. За да има резултати - от нас се изисква постоянство и стриктност. Ако ходиш на работа един месец, а на следващия решиш да си отдъхнеш вкъщи по твоя воля - ще си загубиш работата, а с нея и работните навици (което може би е за добро понякога ;-). Същото важи и за всичко останало в живота, в това число и вегетарианството.

След като изразихме позицията относно същността на дефиницията - нека да разгледаме отделни аспекти на човешкото съществото и позитивите, извлечени (спрямо личния опит) от вегетарианството:

1) Телесно здраве: последната ми кръвна картина даде отлични резултати. Хемоглобинът пролетта ми беше 150, сега е паднал с няколко пункта, но така или иначе никога не е бил висок. Зъболекарката се зарадва, че зъбите ми никога не са били толкова бели. А аз сам се зарадвах на тялото ми, че отново има толкова много енергия за планински приключения, дори и в зимния сезон. За мен това е най-доброто доказателство, а определено през изминалите седмици изпитах само лекота в 10-тината дни, прекарани в планината. Всички останали изследвания, които си правих също давам (за щастие) добри резултати, макар че тялото все още има да прочисти няколко натрупвания (като например остатъци от кортикостероиди, вследствие на големи количества лекарства в ранна детска възраст - астма, кожни алергии и др.). Истината обаче е, че първата година беше много трудна, особено преходните сезони - първо, защото в началото на зимата спрях месото; второ - защото нямах нужната предварителна подготовка, как да се храня правилно (от друга страна без подготовка понякога човек много бързо си спомня всичко) и трето - защото отне време, докато организмът се прочисти и намеря баланс срещу дехидратиране и падане на кръвното (често пъти свързани), предвид че и тялото е нулева кръвна група (счита се за по-зависимо от месни продукти). На два пъти, поради серия от необмислени действия, имах много ниско кръвно по време на планински преходи, но благодарение на добри приятели намирах сили да продължа напред. В заключение обаче сме убедени, че здравето не е вечно, а също така е и съвкупност от много фактори, като например по-балансирано време за работа и почивка, което при мен е далеч от оптималната възможна конфигурация. В заключение: отървах от някои неприятности и подобрих телесното си здраве; спомних си как да готвя вкусно.

2) Ум: често пъти чувам, че много хора биха или са отказвали месото, но вкусът ги връща обратно. Мисли, сънища, аромати, слюнкоотделяне, ръмжене в стомаха. Струва ми се, че това са симптомите на дълбока физическа зависимост. Всеки тръби в днешно време, че търси свобода, но тя, свободата започва от изкореняване на личните зависимости. Когато изкореним въпросния вкус и развием по-висше разбиране, тогава и главоблъсканиците на ума ще приключат. Умът обича да играе игрички и да дирижира сценарии. Ала музиката му фалшива е.

3) Интелигентност: лично за себе си, без да звучи надуто отстрани, се чувствам по-интелигентен през последните години, откакто промених и хранителните си навици. В истинския смисъл на интелигентността, но и във всички други нейни производни. Най-малкото човек разширява кръгозора си и преоткрива свойствата на всичко, което расте свободно сред природата. Съзерцанието не е малко, макар да има и по-висши аспекти.

4) Общност: вегетарианството се оказа за мен процес на социализиране - процес, в който мога да участвам доброволно във всички етапи то А до Я. Макар никога да не съм готвил месо и риба, в годините когато съм ги консумирал - никога не съм участвал в първия етап, а именно - убийството на животно, с цел хранене. За щастие не ми се е и налагало принудително, предвид социалните условия на сравнително изобилие, на което нашето общество има щастието и привилегията да се радва и благодари. Не сме ескимоси. А и да бяхме - и тогава има решение на въпроса. Като вегетарианец бих, а и съм, участвал в засаждането, поливането, беритбата, готвенето, приготвянето и храненето, чистенето - колективно действие на всички нива, което може да се превърне в свят процес. Що се касае до консумацията на месо - имам наблюдение, че процесът предразполага повече към индивидуалност, досущ както хищниците предпочитат да се наслаждават на улова и трапезата сами и необезпокоявани. Ала ние не сме хищници, нито имаме страх от хищните навици, които биха могли да битуват и в нашите тела. Притъпени са хищните зъбци.

5) Екология и ПриРода: получил съм възможност да развия чувство за природосъобразно съществуване и я използвам целесъобразно. Връзката на вегетарианството с аспекта "Природа" е много ключов - човек може да се информира лесно за щетите, нанесени в днешно време, от индустриалните ферми - вредни емисии, употреба на жизнено необходима вода, експлоатация на земеделски площи, чието използване би решило проблеми като световния глад и прочее. Да видим сега, кой милее истински за природата и дали е склонен да жертва вкусовете към, които е привикнал. Впрочем човек може да намери и вегетариански салами, шницели и прочее.

6) Духовност: откровено казано мотивацията ми за вегетарианството винаги е била единствено и само духовна, но умишлено в настоящия текст ще акцентирам върху останалите аспекти. Единствено ще споделя, че човек е много по-омиротворен и чувства връзката си с Всемира по-ясно, защото е прекратил едно от всички възможни насилствени действия. Има и много по-дълбоки истини по темата за духовността и щастието от отречението и почти задължителна им взаимовръзка с вегетарианството, но ще отделим време на въпроса при следваща възможност.


За мен пътят към вегетарианството може би е бил сравнително лесен, защото един ден се събудих и си казах - днес е денят, настъпил е моментът и приключвам. Ала като дете всички ми бутаха лъжици с месо в устата и с часове стоях и не исках да го ям. Риба започнах да консумирам около пубертета, гъби почти никога не съм ял. Към лука и чесъна също съм хранил винаги определени резерви. Просто се събудих един ден и разбрах, че времето е изтекло - времето, в което е било редно да изтърпя нещо, което е извън моята същност.

Рано или късно всеки се връща към истинската си същност.

Добро утро или лека нощ?

04.01.2016г.

Дай Боже да съм здрав и духовно напредващ, за да видите, че не е толкова страшно, дори напротив - човек извлича само позитиви ;-)

Небесна е Обичта

Господар на небесата,
сам е вятърът пречистващ,
обични чувства Той за Нея таи,
милва я в Духа, ала настрана винаги стои...

И когато светлината лицето й озари,
нежно той ще разшири себе си,
и водата ще пренесе капчици от Обичта
между Небесата и жадната Земя...

Лято е, в плен съм,
на Духа на Планината,
и стъпвам бос по прашната земя,
а в очите ми стича се капка от Небесната Сълза...

Напукана е самотната земя,
жажда раздира света,
жадни са душите за Любовта,
на гръб покорно нося единствената Истина....

10.12.2015г.

Мълчалив свидетел на дъжда сред природата,
усмихнат от потока на Любовта и Истинността.

Кой съм аз, коя си ти? (по рисунки на ХрИстина)

Моята земна сестрица и тя е златна душица,
ХрИстина нарисувала ми бе стотици чудни картини,
както и миди дори, с усмихнати и блажени личица,
ала погледът ми върху скъсан лист хартия спря.

"Бате, това си ти", тихо детето промълви.

Кой ще подозира преди 6 години, че малкото дете,
с мисия на пътеводна светлина ще е?!
Макар многократно мълчаливо да се е показвала тя,
сега напълно себе си пред батко си разкри.

Обичам моята сестрица, тя е златна душица и личност - подарък е от Бога, Комуто мога само да БлагоДаря :)

09.12.2015г.

EN:

Who am I, who are you? (based on my sister Hristina's hand drawings)

My dearest sister is a golden soul,
HrIstina* had drawn hundreds of lovely painting for me,
old sea shells as well, happy and blissful faces,
although my eye was catched by a single drawing on an torn paper sheet.

"My brother, it is you", whispered my sister.

Who will guess 6 years ago, that a small child,
a mission as life guiding light will have?!
Although many times silently she had shown me,
now she revealed herself completely.

I love my sister, she is a golden soul and personaly - a gift from God, Whom i am very grateful for :)

09.12.2015
*"Istina" means "Truth", as the whole HrIstina names comes from Jesus (Jesus means "God is Salvation")

Пътеводна Светлина (Тя е любовта, в търсене на мъдростта)

Там, на брега на морето,
там, където висините се потапят в дълбините,
свети ярка светлина,
диря от паднала звезда...

Тя е носител на Любовта,
зашиваща скъсаните платна,
уморени в края на дългото приключение
конец, шиещ перлена огърлица от донесената мъдрост, плуваща над всяко плитко умозаключение...

Тя е носител на Любовта,
пристан за Мъдростта,
подслон в мъглата на сивия ден,
миг, преди корабът да се отдаде на голямата вода в плен...

Тя е носител на Любовта,
и топлата храна, посята във Вечността,
докосната от устните на Любовта,
дар за екипажа, миг преди улавянето на вятъра в платната...

Тя е носител на Любовта,
тя е усмивката, която грее,
в изпращане, макар и през сълзи...
Отплаващ кораб в търсене на Любовта...

Тя е носител на Любовта,
дългоочаквано писмо в бутилка,
поднесено на безбрежната морска шир,
донасящо в душата на приключенеца мир...

Тя е нежна светлина,
в непрогледна среднощна тъмнина,
тя е зов за завръщане към дома,
в очите на слепеца, търсещ да види Бога...

Тя е кула,
на върха на Безбрежния Балкан,
надвиснал с вертикалните си скали над морския бряг.
Тя е фарът на нос Емине...


Кораб носещ на сутринта радостната вест,
с Богатство изпълнен е плавателният съд,
малка карта, нарисувана на длан,
пътеводител към Свещената Земя...


Пътят към Бог е открит,
ръка за ръка,
плуват в Заедността,
душите, носители на Любовта и Мъдростта.

13.11.2015г.

Не убивай! / Thou shalt not kill!

БГ:


Библия, Битие, Глава 1


29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.

30 А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така.



Библия, Изход 20, 2-17

[20:13] Не убивай.



Библия, Пета Книга Моисеева - Второзаконие 5, 7-22

[5:17] Не убивай.



Публикацията е апел към всеки разумен и мислещ човек за устойчива позиция и сериозно отношение към вегетарианския начин на хранене (изключващ месо, риба, яйца, препоръчително без гъби и др.) и запазване живота на всяко живо съществo. Вегетарианството води единствено до здравословни, социални, екологични и духовни предимства. Очевидно Бог е разумен във всички Свои проявления и на ясен език, освен и в по-древни писания, и в Библията е изказал отношението Си към убийството на животни, а именно:

- Не убивай!*
- Използвай растителна храна! (обобщено)
- Животните имат душа! (обобщено)


Душата съществува във всички живи същества. Насилието поражда насилие. Всичко се връща. Отсейте истината, без значение личните коментари на фалшиви "авторитети" и наставници. Въпрос на здрав разум.

Приятели, следващи Библията**: Бог не съществува само, когато имаме нужда от здраве или нови придобивки. Бог съществува във всяко наше дело и ни е предложил разумни средства да прогресираме в живота. Средства, които да следваме.
Приятели, следващи писания и начин на живот утвърждаващ ахимса (ненасилие): приветствам ви.
Приятели, нищо неследващи: не живейте в заблуда, всеки човек следва в делата си определен модел на поведение, макар и да го отрича, твърдейки че е открил "топлата вода". Потърсете подходяща концепция и наставници.

В заключение ви черпя с вкусна виртуална "Храна за размисъл" , лично производство :-)
Оставете себичните страховете и проявете здрав разум!



*Ако така наречената заповед се отнасяше само за хора, то тогава тя щеше да гласи: "Не убивай ближния ти", както гласи друга заповед, а именно: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Тя се отнася до "ближния", защото по-висшата и разумна позиция на човека предполага, че той не изпитва интерес към калта, в която гази прасето, заело по-нисша позиция (макар и еднакво в същността). Ала настоящите действия определят последващото битие. Всичко се връща. Въпрос на здрав разум.

**Отварям скоба, че не следвам Библията по ред причини, но и приемам голяма част от съдържанието, което познавам.



EN: To be translated

С главата надолу

Защо съвременното общество е обърнато с главата надолу?

Приключение за пътя, силата, движението и мъдростта.
Ръководство за елементите на тялото и обществото - такива каквито са (автентични).

Накратко - човешкото тяло се състои от крака, тяло, ръце и глава. Краката движат тялото. Тялото (подразбирай торса) захранва цялото тяло, в това число и краката, в торса се намират всички жизненоважни органи. Ръцете ръко-водят (дума е очевидно и ясно значение) тялото - за да се движи и храни тялото са необходими ръце, нужни са и за извършване на всяко дело. Главата е главатарят на тялото - ум, интелигентност, съзнание. Софтуерът, който чрез хардуеъра създава реални обекти/изображения (които може да се въплътят и в реална материя впоследствие). "Естествена" йерархия - всеки си знае мястото и това е напълно редно и плод на здрав разум.

Редно ли е краката да определят посоката, а главата да извърви пътя? Не е ли главата, която дефинира по "софтуеърен" път посоката на движение и помолва краката да го заведат до там, благодарен на тялото, захранено от ръцете - по волята на главата. Всеки е ходил пеша, без значение дължината на изминатия път.

Редно ли е тялото да взима отношение по въпроса за захранването? Не е ли главата, която знае, какво става за ядене и какво не? Не е ли главата, която храни тялото чрез ръцете? Ако попиташ тялото - то ще иска да бъде най-красивото, най-здравото и прочее и сигурно ще прибегне да употребата на всички възможни вещества, за да удовлетвори своите цели и желания. Може да вземе решение да погълне шепа камъни - те притежават здравина. Главата обаче знае, кое е разумно. Всеки е опитвал чиста храна, макар и огромните количества отрови, които ни съпътстват ежедневно.

Редно ли е ръцете да решават с каква дейност да се захванат? Не е ли главата, която контролира тяхните действия? Ако ръцете ги оставиш на свобода - може да хвърлят тежки камъни, или да драскат безсмислени слова с черен катран върху чисто бялата стена, може и да бръкнат в контакта, привлечени от любопитство и желание за допир. Главата знае съществото на делата, с които е добре да се захванат. Главата казва на ръцете, кога да нахранят тялото, както и кога да обуят обувки на краката, за да продължи тялото своя път. Може и на бос крак, но само в планина или по пясък - всяко правило си има изключение :)

Редно ли е главата да изпълнява прищевките на ръцете, тялото и краката? Редно е единствено и само, ако е изпразнена от съдържание. Празен съд. Съдба.


Защо съвременното общество е обърнато с главата надолу и функционира неправилно?


Каквото тялото - такова и обществото.

При цялото ми уважение към човека-метач (дори е желателно всеки да помете малко, за да се пречисти сам себе си), неговата роля е прочистваща, но не е в неговата компетенция да взима решения. Това не означава непременно, че ролята е постоянна и няма да се промени след време - напротив, всичко е възможно. Стига желание да има.

А желанието на съвременното общество е да поставят краката да взимат решения или в най-добрия случай тялото е качено на върха на "пирамидата". Затова и на върха са поставени едни мухи без глави, които знаят единствено как се двига напразно прах - движат се ту наляво, ту надясно или често в кръг. В резултат - изтощение и липса на посока. Важното е движение да има. Или в най-добрия случай обществото е ръководство в полза на тялото, което експлоатира всички, за да е сито, здраво и богато. Да е нахранено, и в резултат - с едър тумбак. Да е здраво и задоволено, но самоцелно, и в резултат - да изпие жизнените сили на останалите елементи на тялото, да хвърли парченцата от пъзела в огъня - парченца, без които не може да съществува в "пълнота". Пълнотата, драги торс, не означава да се нахраниш, или поне не буквално.

Представете си тяло с разместени съставни елементи. Всеки ще се съгласи, че има нещо нередно. Пъзелът е нареден погрешно и е нужно да се пренареди. (Примерът е образен и при цялото ми уважение няма нищо общо с хората, които по една или друга причина са получили нарушено физическо тяло. И за здравия, и за болния човек най-важна е единствено душата!)

Мнозинството, за съжаление с бит и съзнание на "крака" взима решения и определя "житието" на цялото същество. В случая визирам обществото под същество, на макро ниво. Ала на микро ниво, в по-малки общностни групи, както и в чисто индувидуален личностен човешки план също се наблюдават подобни процеси. На свой гръб съм ги изпитвал неведнъж, тогава когато главата "не е била на мястото си".

Но нека се върнем на обществото. Тялото обърнато с главата надолу, по ред причини, е символ на съвременното общество. България е един отличен пример.

От главата зависи да си дойде на мястото. Краката няма как да поставят главата на нейното изконно място; тялото не смята, че не му е изгодно да я върне на мястото; а ръцете са потънали напълно в други активности, за да осъзнаят кое е редно и кое не. Само главата знае, как да се върне на своето място.

И когато главата заеме своето място: ръцете ще имат чисти дела, тялото - чисто съществуване, а краката чист път.

И накрая някой ще отмие краката на съвременното общество, защото калчищата са които са затънали поръсват с тиня и главата, и ръцете и тялото.




Дерзайте, надежда има. Нужно е единствено всеки да си намери мястото под слънцето :) А дотогава - надежда всяка оставете и ... се отдайте на дълбоката вода, която спи вътре във вас...



Много ви обичащ искрено и ваш,

обърнал се с краката надолу и главата нагоре

В

26.10.2015